Комисията по досиетата, която е пред закриване, поема председателството на Европейската мрежа през 2027

Христо Христов, desebg.com

Намерението на кабинета Радев да закрие Комисията по досиетата стигна и до Европейската мрежа на официалните институции, натоварени с опазването на архивите на тоталитарните комунистически служби.

Европейската мрежа е международна платформа за сътрудничество, създадена през 2008 г. в Берлин, Германия, като сред осемте страни учредителки е и българската Комисията по досиетата, припомня desebg.com.

Нейната основна цел е да координира усилията и да обменя опит между държавните органи в Централна и Източна Европа, които управляват, изследват и предоставят достъп до архивите на бившите репресивни апарати на комунистическите режими.

В периода от 7 до 9 октомври 2026 г. в Букурещ, Румъния, Европейската мрежа е провела своята годишна среща под председателството на Националният съвет за проучване на архивите на Секуритате (CNSAS) в Румъния. За това съобщи Комисията по досиетата на своя сайт.

На годишния форум на Европейската мрежа участие от страна на българската Комисия по досиетата участие са взели секретарят ѝ Пламен Костов и членовете Емил Трифонов и Владимир Владимиров.

Сериозни притеснения от опита за закриване на българската Комисия по досиетата

В рамките на дискусиите е поставен и въпросът за евентуалното закриване на българската Комисия па досиетата. По този повод бяха изразени сериозни притеснения относно последиците от подобно решение за съхраняването на документалното наследство, достъпа до него и опазването на историческата истина.

След проведените обсъждания е постигнато съгласие всяка държава членка на Мрежата да предприеме инициативи за срещи с представители на своите членове на Европейския парламент с цел организиране на обща среща на европейско равнище. Основната цел е да бъдат обсъдени възможностите за създаване на единна законодателна рамка, която да отчита спецификата на институциите и да осигурява необходимите гаранции за продължаване на тяхната дейност, съхраняването на архивите и предоставянето на достъп до тях.

В срещата участие са взели представители на институциите – членки и наблюдатели в Мрежата, както и посланиците на Германия, Унгария и Чехия в Румъния.

По време на работните заседания са обсъдени напредъкът на институциите членки в областта на дигитализацията на архивите, проблемите, с които се сблъскват в своята дейност и възможностите за по-нататъшно развитие на сътрудничеството между тях.

Представена е дейността на Република Молдова, която е приета за наблюдател в Европейската мрежа. Сериозно внимание бе отделено на предизвикателствата пред институциите, свързани със съхраняването на архивното наследство и гарантирането на достъпа до документите на бившите репресивни служби.

Българската Комисия по досиетата поема председателството на Европейската мрежа през 2027 г.

Въпреки заплахата от закриването на Комисията по досиетата по време на годишната среща на Европейската мрежа в Букурещ тя е поела председателството на Европейската мрежа за следващата 2027 г.

В тази връзка на Комисията предстои да организира и координира дейността на Мрежата през следващата година, включително провеждането на срещи на членовете и семинари, посветени на актуалните проблеми и предизвикателства пред институциите.

Комисията по досиетата веднъж вече бе домакин на годишната среща на Европейската мрежа на официалните институции, натоварени с опазването на архивите на тоталитарните комунистически служби. Това стана през 2012 г. в София.

Desebg.com припомня, че редовни членове на Европейската мрежа са следните държави:

България – представена от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия;
Германия – Федералният архив (Bundesarchiv, поели функциите на бившия Федерален комисар за архивите на ЩАЗИ);
Полша – Институт за национална памет (IPN);
Румъния – Национален съвет за проучване на архивите на Секуритате (CNSAS);
Чехия – Архив на службите за сигурност (ABS);
Словакия – Институт за национална памет (ÚPN);
Унгария – Исторически архив на държавните служби за сигурност (ABTL).
Албания – Орган за информация за документите на бившата Сигурими (AIDSSH).
Асоциирани членове/наблюдатели са 6 държави: Естония, Латвия, Литва, Словения, Украйна и Молдова.

Условие за членките в Европейската мрежа е в съответната страна да има конкретно законодателство, свързано с архивите на тоталитарните комунистически служби, с него да е създаден независим орган и под негово пряко управление да се намират съответните архиви на тоталитарните служби.

Ако управляващите от „Прогресивна България“ осъществят намерението си и закрият Комисията по досиетата и прехвърлят дейността ѝ към Държавна агенция „Архиви“ България ще загуби настоящият европейски имидж, който има в Европейската мрежа, тъй като Държавна агенция „Архиви“ не е независима институция, а е пряко подчинена на Министерския съвет, т.е. на управляващите.

Въпреки че Комисията по досиетата получи мощна обществена подкрепа кабинетът Радев на този етап не се съобразява с общественото мнение и на 8 октомври на портала за обществени консултации на Министерския съвет бе качен законопроект за закриването на независимия държавен орган.

Той предвижда към председателя на Държавна агенция „Архиви“ да бъде създаден нова „Централна експертна комисия“ за обявяване на принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА без обаче да има каквато и да е яснота какъв ще бъде съставът на тази нова комисия, какви изисквания към членовете ѝ ще има, какви функции ще осъществява, какъв мандат ще има и на какви трудово-правни условия ще работят членовете им.