Комунисти садисти убиват сина на Райна Княгиня в затвора в Ловеч

На 30 март 1954 г. в концентрационния лагер край Ловеч е убит Иван Василев Дипчев – български офицер, генерал-майор и комендант на София през 1927 г. Той е син на легендарната Райна Княгиня – жената, развяла знамето на свободата по време на Априлското въстание.

Роден на 8 януари 1885 г. в Пловдив, Иван Дипчев израства в семейство, белязано от идеала за свобода и служба на родината. През 1906 г. завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик, след което е зачислен в 25-и пехотен полк. Участва в трите войни за национално обединение, като проявява изключителна храброст при щурма на Чаталджанската позиция по време на Балканската война.

За заслугите си към отечеството е отличен с пет ордена за храброст и редица медали за военна доблест. През 1923 г. участва в потушаването на Септемврийското въстание, а през 1927 г. става комендант на столицата. На 26 август 1934 г. е произведен в чин генерал-майор и заема поста началник на канцеларията на Военното министерство. Две години по-късно е уволнен от армията.

След Деветосептемврийския преврат светът, който Дипчев познава, рухва. Новата власт не просто пренаписва историята, а превръща вчерашните защитници на държавата във врагове. Биографиите им се превръщат в обвинителни актове, а заслугите – в доказателства за вина.

Генералът, служил на България, е арестуван и преминава през години на репресии - по лагери и затвори. Осъден е на смърт, като присъдата е заменена с доживотен затвор – формално смекчаване, но с предрешен край.

През 1954 г. животът на Иван Дипчев приключва не на бойното поле, а зад стените на затвора в Ловеч – убит в комунисти садисти, които не търпят различните, инакомислещите.

Смъртта на генерала не е просто лична трагедия. С нея символично угасва и една представа за чест, дълг и служба към родината – ценности, които не намират място в новия политически ред.

Съдбата на Иван Дипчев остава част от по-големия разказ за прекъснатата историческа приемственост и за онзи дълбок разлом, който продължава да отеква в българската памет и до днес.

Поклон пред паметта му!