Преди 71 години, на 1 октомври комунистическият режим извършва едно от най-страшните си злодейства – по изключително жесток начин са убити 16 младежи – горяни от района на село Габерово. Червените палачи се гаврят с телата им, а после ги заравят в масов гроб, до който години наред на роднините им е забранено да пристъпят.

Йордан Маринов от казанлъшкия съюз "Истина" още в зората на демокрацията се заема с тежката задача да разкрие истината за това злодейство. Разполага с подробна карта на местоположението. Близките на горяните, убити край село Габарево също, знаели къде се намира лобното им място. Преди 89-а се страхували да го посещават, но все пак някои се престрашавали и ходели в усойната долчинка.

През 2001 година масовият гроб е разкопан, а тленните останки са пренесени и погребани в двора на габаревската църква „Свети Георги Победоносец“. Малък паметник с имената на жертвите напомня за невинната кръв и зверствата на комунизма. Всяка година на 1 октомври репресирани и антукомунисти от цялата страна се събират в Габарево за да отдадат почит на жертвите. 

Черепите на убитите невинни младежи

За трагичната им съдба в района все още се пазят спомени. През вече далечната 1951 г. Дамян Орлов е свързочник в радиотелеграфски взвод, който осигурява връзка между военната жандармерия при операцията срещу горяни в Сливенския балкан. През есента на същата година на десетина километра от село Габарево, Казанлъшко, са убити 16 младежи-горяни. Момчетата на възраст между 16 и 25 г. били разстреляни от упор. За откриването на масовия им гроб помага и книгата на проф. Диню Шарланов "Горяните, кои са те?", която е написана въз основа на секретните архиви на МВР.

"Станали са жертва на предателство. Убиецът Никола Христов е фелдфебел от въздушните войски. От ДС му дават задача да събере 16-тимата в черквата на Габарево. Уж за да ги обучава в конспирация срещу комунистите. После ги избиват. Убиецът не видя бял ден. Искаше да става големец при комунистите, но те го използваха и захвърлиха. Семейството му измря" спомня си 82-годишният Кръстьо Цветков. Архитект по професия, Цветков е един от доайените в съюз "Истина". През 1943 г. защитава военния завод "Арсенал" от американските летящи крепости с преградния огън от три леки противовъздушни оръдия. По същто време в Казанлъшкото военновъздушно поделение заедно с Цветков служи и убиецът на 16-те младежи-горяни -Никола Христов.

Христо Ганев, учител по история от село Александрово, е един от участниците в разкопаването на масовия гроб край Габарево. Освен, че познавал отлично местността, той имал и личен мотив да участва в акцията. Калеко му Петър Николов е един от 22-мата екзекутирани след присъда от Народния съд казанлъчани. Родното село на Христо Ганев е център на земеделската антиболшевишка съпротива в първите години на комунизма.

И днес на едно от дърветата край лобното място на младежите личат дупките от куршуми, с които са разстреляни.

"Всички черепи имаха дупка от куршум в тила или слепоочието. Някои бяха разбити с приклади на пушка, други с кирка. Аз трябваше да отделям черепите, които имаха контролни изстрели. От някои гръдни кошове извадихме по цяла шепа олово", разказва 45-годишният Стефан Гюлев, който подреждал извадените кости.

71 години след тази трагедия за жертвите и роднините им няма и най-малка справедливост. Те не търсят мъст, а историческо възмездие за първата в системата на социалистическия лагер съпротива срещу налагания с насилие комунизъм. За съпротивата на горяните в България продължава да се мълчи целенасочено, защото това беше най-омразната истина на комунистическия режим. Тя им отнемаше ореола и мита, че в България никога е нямало съпротива и винаги сме били покорни роби на СССР. Учебниците по история също продължават гузно да мълчат за съдбата на горянското движение, но въпреки това народната памет е жива., а възпоменанието на 1 октомври в Габарево е доказателство за това.