Министърът на вътрешните работи от Българската работническа партия (комунисти) Антон Югов директно е обвинил политическата опозиция начело с Никола Петков в „интриги и клевети срещу Народна федеративна република Югославия, с които те отново искат да откъснат нашия народ от своите южнославянски братя, да забият клин в тяхното братско сътрудничество“  и за „техните престъпни намерения да разрешат вечната дружба между българския народ и Великия Съветски Съюз“.

Югов е направил това в реч преди изборите на 6-то Велико народно събрание през октомври 1946 г. Казаното от него тогава достига до нас в документ от архива на ДС, който desebg.com онлайн. Обвиненията към политическата опозиция тогава всъщност са част от двете национални предателства, които БКП извършва по време на своето управление – насилствената македонизация на Пиринския край (1946-1947) и предложението за сливането на България със СССР и превръщането ѝ в 16-та съветска република (1963 и 1973 г.).

Своята реч министър Югов произнася на митинг на ОФ преди парламентарните избори на 27 октомври 1946 г. за 6-то ВНС, чиято цел е да премахне Търновската конституция, като я замени с нова (Димитровска конституция).

Югов, който става министър на вътрешните работи на 9 септември 1944 г., и е отговорен за червения терор и репресии, започнали след Деветосептемврийския преврат, обвинява политическата опозиция още в куп грехове като я нарича „злостна, реставраторска, небългарска“.

Изборите са спечелени от БРП (к), като режимът обявява, че тя получава 53,1% или 277 места. Останалите организации от Отечествения фронт, които са с отделна от тази на комунистите листа взимат 89 места, а опозицията 99 места.

Истината обаче е, че изборите са фалшифицирани от комунистическия режим, за което свидетелства по-късно Петър Семерджиев – тогава секретар на БРП (к) в Сливен.

Той посочва, че пленум на компартията  са представени данните за „действителното съотношение на политическите сили”, което е показало, че комунистите са спечелили 20-22% от вота.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и изборният процес 1944-1991”, издание на Комисията по досиетата, 2018 г.