Янко Гочев*

Убийството на архимандрит Иреней на 23 септември 1944 г. е част от масовото клане над българския национален елит, извършено по заповед на Москва от комунистите и съюзниците им земеделци и звенари в условията на окупация на България от Червената армия след преврата на 9.09.1944 г.

Основна ''вина'': високообразован свещеник, който разобличава опасността от комунизма и води идеологическа борба с него.

Име: Донко Попконстантинов (архимандрит Ириней)

Роден: 1910 г. в София

Произход: Семейство на свещеници.

Образование: Висше духовно, д-р по философия.

Семейно положение: Неженен.

Професия: Свещеник.

Длъжност: Архимандрит, протосингел на Софийската митрополия (1941-1944).

Възраст на жертвата към момента на репресията: 34 години.

Място на изчезване: София

Година на изчезване: 23 септември 1944г.;

Гроб: неизвестен;

Убийци: Комунистически терористи;

Съдба на убийците: ненаказани.

Архимандрит Ириней израства в семейство на свещеници. Баща му Константин Попниколов е построил подуенския храм в София. Първоначалното и прогимназиалното образование получава в София. През 1924 г. постъпва в Софийската духовна семинария, след което продължава образованието си в Богословския факултет на Софийския университет. През юни 1931 г. заминава да следва като стипендиант в Кишиневския богословски факултет. През 1934 г. завършва богословие в Кишинев. Кандидатства за стипендия в Рим, където освен Ориенталския институт, записва философия и право.

През 1937 г. е доктор по философия на Римския държавен университет, а езиците, които усвоил са шест - руски, румънски, италиански, френски, немски и английски. Завръщайки се в София, е назначен за учител възпитател в Софийската духовна семинария. На 4 декември 1937 г. е подстриган за монах и ръкоположен за йеродякон, приемайки името Ириней.

На 1 август 1941 г. е назначен за протосингел на Софийската митрополия. Високо образован и силно религиозен човек, той осъзнава голямата опасност от комунизма и посвещава голяма част от живота си на идеологическа борба с него. През 1941 г. превежда от румъснки език книгата "Християнство и комунизъм" на професора по богословие от Яшкия университет свещеник Валерий Йордакеску, която разгромява безпощадно комунизма. Темите в статиите и публикациите му през 1941-1944 г. говорят за борбата, която води с комунизма като учение въобще. В проповедите си в столичните църкви винаги рязко осъжда атеизма и особено марксическия атеизъм и материализма. С пламенните си проповеди увличал не само своите енориаши, но и представители на модерната софийска интелигенция.

През 1941 – 1944 г. архимандрит Ириней е председател на Духовния съд в Софийска епархия.

След преврата на 9.09.1944 г. брат му Борис го съветва да избяга или да се укрие, но той отказва, защото счита, че съвестта му е чиста. За сана му и за неговата извисена душа това било унизително.

На 20 септември 1944 г. изненадващо на бюрото му била оставена бележка. Това било заповед за освобождаване от длъжността протосингел на митрополията, издадена от митрополит Стефан.

Три дни след това архимандрит Ириней ''изчезва безследно'' и никой повече не го вижда.

Напразни са усилията на роднините и близките му да намерят нещо за съдбата му. Дълго време "народната" власт отказва да даде всякаква информация за свещеника. Издават смъртен акт на семейството му, което символично го погребва.

Различни са версиите за изчезването му. Има обвинения към софийския митрополит Стефан в предателство към него. Други считат, че няма предателство, а оставената бележка на бюрото на канцеларията му е опит да бъде предупреден, за да бъде спасен. Много версии има и за това как е бил убит. Единственият документ, разкриващ, макар и бегло истината за убийството му е досието на неговия брат Никофор, където на няколко пъти се споменава, че има брат свешеник, ликвидиран след 9.09.1944 г. След една публикация в средата на 90 - те години, при племениците на Иреней идва един възрастен човек от Пернишко, който развълнуван разказва как е видял убийството на човека от снимката, приложена към статията. Като дете, пасейки овцете на един рид вижда как идва кола и от нея изкарват един духовник в синорите, същият като този на снимката. След като го изблъскват от колата, започват да се гаврят с него. Дърпат му брадата и накрая го блъсват в земята. Той пада на колене, като ръцете му са вързани отзад. Заливат го с бензин и го подпалват. Но, когато племеникът започва да разпитва непознатият за подробности относно външния вид на изгорения свещеник, свидетелят заявява, че категорично не може да заяви, че това е бил отец Иреней.

Проф. Радко Поптодоров споделя друга версия. Той слушал да се говори, че някъде към Годеч и Трън в отдалечено място бил накладен огън. Наредили се мъчителите в кръг, а в средата оставили отец Ириней. Блъскали го поред към огъня. Той политал, побягвал опален, олюлявал се и от изтощение паднал в пламъците. Докато горял, комунистите играели хоро.

Сигурно е едно, че е убит без съд и присъда и то жестоко, само защото е българин християнин и се е борил с безбожната идеология на комунизма, поробила България.

Единствената причина за премахването на този забележителен духовник е, че е смятан за идеологически враг от комунистите и московските им господари. Само проповедите и написаното от него било предостатъчно за това. Несъмнено като висш авторитетен духовник той е бил набелязан за смърт предварително.

*Текстът е публикуван на Фейсбук страницата на автора.