През лятото на 1990 г. Народното събрание взема решение да бъдат демонтирани символите на комунистическата власт от публични места. Висшият съвет на БСП се съгласява да се махне огромната рубинена петолъчка от върха на Партийния дом, но умишлено протака свалянето й. През това време на площад „Батенберг” е разположен „Градът на истината”, създаден от гневни граждани, които не приемат манипулираните резултати от изборите за Велико народно събрание.

Пламен Станчев, активист на движение “Инициатива за гражданско недоволство”, и вечният бунтар отец Димитър Амбарев обявяват, че ще се самозапалят, ако съветският символ не бъдат свален до 20.30 ч. на 26 август. Протестът им провокира хиляди столичани, които се събират на площада. В 20.40 ч. лидерът на „Подкрепа” д-р Константин Тренчев говори пред събралите се и заплашва властта, че хората ще атакуват омразната сградата, символ на комунизма. В 21.15 ч. в ефира на БНТ Радой Ралин и земеделският поет Йосиф Петров отправят призив към президента  петолъчката да бъде демонтирана, за да не се стига до крайности. Минути по-късно разярени от комунистическата наглост граждани атакуват сградата и нахлуват в нея, а малко  по-късно Партийният дом вече е обхванат от пламъци. Радио София излъчва призив на президента Желев за въздържане от насилие. Огнената стихия е погасена малко след 3 часа през нощта. Изгарят 40 помещения, унищожено и разграбено е имуществото в 94 стаи. На сутринта полицията използва инцидента с пожара и помита Града на истината, а Главна прокуратура образува Наказателно дело № 53.

Още същия ден тръгват и различни версии за зловещия инцидент. 

БСП обвиняват за пожара лумпенизираната тълпа, но се чуват и първи съмнения, че палежът е умишлен. Планиран е от бивши комунистически фактори, за да се унищожат документи и да се прикрият следите на тоталитарния режим.

През 1991-ва следствието излиза със становище, че пожарът е дело на “екзалтирани екстремисти”. Официално обвиняеми са 38 души, сред тях са Пламен Станчев и Константин Тренчев. Съдът връща делото в прокуратурата четири пъти, докато – на 23 август 1996 г. – следствието е официално прекратено.

Пет години по-късно в следствения арест случайно попада лице, обявено за издирване заради пожара. Заподозреният е бил сред живеещите в Града на истината,  а в палатката му полицаите открили “плячка” от опожарената сграда. Експертизата обаче заключава, че задържаният е невменяем, и обвиненията са свалени и от него.

Това е последното известно правно действие по пожара в Партийния дом.

Двадесет години след палежа все още няма яснота изгоряла ли е истината за българския преход в приземните етажи на бившия Партиен дом, над който сега се вее националният трибагреник, а сградата се ползва от НС?

Светлина в мрака хвърли документален филм на режисьорката Малина Петрова. Според нея досиетата не са били там, а по-скоро целта на палежа са били документи за връзките, с които е бил обвързан режимът от 1946 до 1989 г. – комуникации, финанси, износ и внос на капитали и пр. Авторката е убедена, че не „лумпените” са запалили Партийния дом, а  всичко е протекло по добре отработен сценарий.

Главни действащи лица са били “дебеловрати момчета с бухалки”. При работата си над филма тя се натъква на безспорни доказателства, че някои от участниците в бурните събития скоро след тях се оказват притежатели на скъпи имоти в центъра на София, сядат в луксозни коли. 

Две от ключовите фигури на ранния етап на прехода и до днес са по върховете. Следователят по делото Румен Андреев доскоро е бил зам.-министър в МВР, а Румен Сербезов, министър по времето на Живков, през 1990 г. – депутат и секретар на ВС на БСП, е управител на болница “Токуда” и дирижира едноименната банка.

В техен противовес  са съдбите на набедените за подпалвачи. Човекът факла Пламен Станчев, Евгения Саман, Анна Зографова са разпитвани и тормозени из следствените арести, трудно си намират работа, живеят в недоимък.

Президентът на КТ “Подкрепа” д-р Тренчев прехвърля вината на покойния Луканов, като го сочи за провокатор на запалването на Българския Райхстаг.

През лятото на 2010 г. група интелектуалци заедно с режисьорката Малина Петрова внесоха в прокуратурата искане делото за палежа на Партийния дом да бъде възобновено но и до днес няма никакво развитие. Така в червената мъгла на прехода неразкрита ще остане истината за палежа на Партийния дом, както и какви важни за историята документи бях погълнати от пламъците. Огънят не пречисти БСП, а остави за поколенията натрапчив, горчив вкус за един античовешки режим.