„Това е най-добрата работа в цялото правителство“, каза ми той. Обадих се на Джордж Шулц, за да му съобщя, че са ме назначили за държавен секретар. Исках да чуя мнението на своя наставник, приятел и бъдещ предшественик. Но той побърза да се поправи: „Но не може да се сравни с времето, когато бях капитан от морската пехота“.

Така започва статия в „Уошингтън поуст“ на бившия държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс, посветена на Джордж Шулц, който почина на 7 февруари тази година.

Това е същността на Джордж. Той обичаше страната си и беше готов да ѝ служи както на бойното поле по време на Втората световна война, така и в позлатените дипломатически зали на световните столици.

Джордж ще бъде запомнен като един от най-влиятелните държавни секретари в нашата история. Той бе най-довереният съветник на президента Роналд Рейгън, когато Студената война отиваше към своя край. Начинът, по който ловко обясни и вдъхнови Рейгън първо да предизвика Съветския съюз, а след това да се опита да намери общ език с него с помощта на дипломацията, свърши добра работа както на президента, така и на цялата страна

Нека вземем за пример знаменитата фраза: „Господин Горбачов, премахнете тази стена“ в Берлин. Или „Какво неразбираемо има в нулата?“ при разгръщането на ракетите „Пършинг II“ в Европа, когато Съветският съюз отказа да изтегли своите сили със среден обсег. Това са класически изрази на Рейгън, но Джордж отведе неговите инстинкти до политически победи. Най-силно неговите дипломатически умения се проявиха по време на преговорите по знаковия Договор за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег (INF), благодарение на който за първи път в историята бе премахнат цял клас ядрено оръжие. Рейгън и Джордж заедно поставиха основите за мирно прекратяване на Студената война.

Като държавен секретар той оказа силно влияние върху политиката в Близкия Изток, въпреки че до края на живота си няма да забрави бомбардировките на морските пехотинци в Ливан през 1983 г.

Много хора смятат, че Джордж проправи пътя към редовна и успешна дипломация с Пекин по всички въпроси - от търговия до правата на човека, само няколко години след установяването на отношения с Китайската народна република.

Сред дипломатите бе познат като чувствителен слушател и практичен човек. Любимият му трик бе да каже на колега: „Запишете какво ви притеснява, аз ще направя същото и след това ще продължим да работим по списъка“. Като при това никога не пренебрегна ключовата роля на свободата и човешкото достойнство. Честността му не се подлагаше на съмнение нито от страна на приятелите, нито от страна на враговете му.

И дори неговата „най-добра работа“ в кабинета да остана поста на държавен секретар, той ще бъде запомнен и като министър на финансите, и като директор на финансовото управление, където, благодарение на вярата му в силата на пазара го превърна в мощна сила при двама президенти.

Достатъчно беше да се разговаря малко с Джордж и той започваше да говори за постиженията, които смяташе за ключови. Той се гордееше изключително много със заслугите си в областта на гражданските права и равните възможности по времето, когато беше министър на труда при управлението на Ричард Никсън.

Джордж се занимаваше с въпросите на равенството, особено в областта на образованието. Той подкрепи училищната реформа К-12 и инициативата за избор на родителите на училище. Заедно със съпругата си Шарлота спаси училището в центъра на град Пало-Алто в Калифорния, което се нуждаеше от спешно финансиране. Твърде малко хора знаеха за тази страна на Джордж. А той просто си вършеше работата. Той бе убеден, че САЩ могат да бъдат морален авторитет в чужбина, стига да са верни на своите ценности и у дома.

За 100 години достойно изживян живот Джордж повлия немалко на корпоративните, академичните и правителствените институции. Не само с действията си, но и със съвети, които бяха полезни за всеки от нас, когато станахме на свой ред ръководители.

„Отглеждайте своя градина“, казваше той, сравнявайки отношенията – особено със съюзниците, с градински цветя, които се нуждаят от непрекъсната грижа.

„Никога не насочвай оръжие срещу някого, ако нямаш намерение да стреляш“, казваше той, припомняйки си думите на старшия сержант. Той призоваваше да не се хвърлят заплахи и „червени линии“, ако не си готов да ги приложиш наистина.

„Демокрацията не е зрелищен спорт“ – с гордост носеше отпечатана тази фраза на любимата си вратовръзка. Колко са необходими тези думи на днешна Америка, наранена от различни изпитания!

Джордж никога не спря да учи. Той винаги се стремеше към следващото интелектуално предизвикателство и затова, след като се оттегли от активна дейност, започна да се занимава с климатичните промени и започна да учи наука и технологии, съчетавайки получените знания със своите разбирания за политическите и икономическите реалности.

При нас в Института Хувър го наричахме „великия организатор“. Той винаги организираше работни групи и семинари, на които хората се събираха, за да учат и да споделят идеи.

Заедно с колегите Хенри Кисинджър, Уилям Пери и Сидни Дрел Джордж остана верен на ангажимента на спаси света от ядреното оръжие, с който се бе нагърбила администрацията на Рейгън. Както и много от неговите начинания, това бе голяма идея – непостижима в краткосрочен план, но все пак заслужаваща да бъде осъществена. Джордж оформяше и променяше света с големи и малки действия, постигайки политически пробив и вдъхновявайки други да внесат своята лепта и да направят живота по-добър.

Сега на нас ни остава просто да продължим работата, към която той ни призова: да ценим свободата, да се стремим към равни възможности за всички и никога да не губим жаждата си за знания.

Той ще ни липсва. Но едва ли бихме могли да си пожелаем по-добра участ, отколкото възможността да споделяме с него влечението му към радостта от живота и към неговите трудности.

Джордж Шулц приключи успешно своето състезание и финишира уверено. Затова трябва да бъдем благодарни, и дори когато го оплакваме, ние сме щастливи, че го срещнахме и почувствахме неговото влияние върху себе си. /БГНЕС

-------

Кондолиза Райс – директор на Института „Хувър“, държавен секретар на САЩ през 2005 – 2009 г. Анализът е публикуван във в. „Вашингтон пост“.