Сделката, постигната при преговорите на ООН за климата по време на конференцията COP29 в Азербайджан, увеличава средствата, които богатите държави ще предоставят, за да помогнат на по-бедните страни да преминат към по-чиста енергия и да се адаптират към глобалното затопляне.

Съгласно рамката, създадена от ООН през 1992 г., 23-те развити страни - и Европейският съюз - които в миналото са били отговорни за повечето емисии на парникови газове, са задължени да допринасят за финансирането на борбата с промените в климата.

Споразумението от Баку увеличава сумата, която развитите страни трябва да предоставят - сега тя е не по-малко от 300 милиарда долара годишно до 2035 г.

Това е повече от 100-те милиарда долара, които се изискват в момента по силата на предишно споразумение, което е в сила до следващата година.

То обаче е доста по-малко от 500-те милиарда долара, които някои развиващи се страни поискаха по време на напрегнатите преговори в Баку.

В споразумението се посочва, че парите ще дойдат директно от „голямо разнообразие от източници“, включително държавни бюджети, инвестиции от частния сектор и друго финансиране.

Посочват се и „алтернативни източници“ - препратка към обсъжданите потенциални глобални данъци върху авиационната и морската индустрия и върху богатите.

Надеждата е, че парите от развитите страни ще помогнат за стимулиране на частните инвестиции, за да се постигне амбициозната цел, записана в споразумението - да се осигурят поне 1,3 трилиона долара годишно до следващото десетилетие.

Това е сумата, която според експертите на ООН е необходима до 2035 г.

„С тези фондове и с тази структура сме уверени, че ще постигнем целта от 1,3 трилиона“, заяви пред делегатите на COP29 комисарят на ЕС по въпросите на климата Вопке Хьокстра.

Ролята на Китай

САЩ и ЕС настояваха за разширяване на донорската база, така че в нея да се включат и страни, които все още са посочени като развиващи се, но вече са станали богати, като Китай и Саудитска Арабия.

Но Китай, втората по големина икономика в света и най-големият емитент на парникови газове, твърдо отказва да промени статута си, като припомня, че вече предоставя двустранна помощ.

В споразумението се посочва, че развитите страни ще „поемат водеща роля“ в предоставянето на 300 млрд. долара - което предполага, че и други страни биха могли да се присъединят.

Текстът насърчава развиващите се страни да „правят вноски“, които ще останат доброволни.

инансирането на борбата с изменението на климата, което развиващите се страни като Китай предоставят чрез многостранните банки за развитие, ще се отчита като принос към постигането на целта от 300 милиарда долара.

„Въпрос на справедливост и от значение за нас е всички, които имат възможност да го направят, да дадат своя принос“, каза Хьокстра.

„Ето защо е добре, като се има предвид размерът на проблема, да разширим базата на вносителите на доброволна основа“, добави той.

Разпределението на средствата

Преговорите станаха арена на разногласия и в рамките на развиващия се свят.

Блокът на най-слабо развитите страни (НСРС) поиска да получава 220 млрд. долара годишно, докато Алиансът на малките островни държави (АОСД) искаше 39 млрд. долара - искания, на които се противопоставиха други развиващи се страни.

Тези числа не бяха включени в окончателното споразумение.

Вместо това в него се призовава за утрояване на другите публични средства, които те получават, до 2030 г.

Очаква се на следващата среща на страните по конвенцията, която ще се проведе в Бразилия през 2025 г., да бъде изготвен доклад за това как да се увеличи финансирането на борбата с промените в климата за тези държави. /БГНЕС