Комисията за незаконно придобито имущество (КОНПИ) е осъдена да плати близо 100 000 евро разноски заради неуспешно воденото вече 11 години дело за конфискация срещу бившия заместник-председател на парламента и на ДПС Христо Бисеров и семейството му, пише сайтът Лекс.

Делото, заведено през 2015 г., веднъж беше прекратено, после и спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС), за да продължи отново през 2020 г. и до момента е приключило само на две инстанции.

КОНПИ иска от съда да отнеме от Бисеров и съпругата му Мария къща и автомобил в София, над 50 000 лева от негова сметка, продадени акции от Мария Бисерова за 260 000 лева, пари от продадена за 12 000 лева кола, както и 360 000 лева, които е дала назаем на сина си Ивайло Главинков. От Главинков КОНПИ иска да бъдат отнети близо 700 000 лева по две банкови сметки.

В края на 2023 г. Софийският градски съд (СГС) отхвърли всички искове на комисията и я осъди да плати 80 000 лева държавна такса и около 50 000 лева адвокатски разноски на Бисерови.

КОНПИ обаче обжалва решението и делото стигна до Софийския апелативен съд (САС), който сега потвърди решението. Резултатът е, че комисията е осъдена да плати още 39 000 евро такси и разноски. Въпреки че САС е намалил частично разноските за адвокати от първата инстанция, общата сума, която КОНПИ е осъдена да плати до момента е над 97 000 евро.

Исковете бяха заведени, след като през 2013 г. срещу Бисеров и Главинков започна разследване за пране на пари и данъчни престъпления. След това Бисеров беше оправдан, а обвиненията срещу Главинков за пране на пари дори не стигнаха до съд.

През 2015 г. антикорупционната комисия обаче заведе две дела за конфискация срещу Бисеров, съпругата му и Главинков. Другото дело беше в Софийския окръжен съд (СОС), като искът на КОНПИ беше срещу Бисерова, Главинков и управляваната от него фирма „Солари Елов дол“ - за над 4 млн. лева. То също първо беше прекратено, но след това апелативният съд го възобнови, докато в края на 2020 г. СОС не отхвърли исковете на комисията поради изтекла абсолютна давност, а тя беше осъдена да плати разноски за над 164 000 лева.

За да отхвърли и този иск на комисията, който е по стария закон за отнемане на незаконно придобито имущество от 2012 г., САС първо напомня, че трябва да е установена престъпната дейност, довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество.

Апелативният съд цитира и решение от миналата година на Върховния касационен съд, в което се казва, че „на отнемане подлежи имущество, което е придобито от доходи, получени от незаконна дейност, а не имущество, за което не е установен законен източник“.

Така САС отхвърля тезата на КОНПИ, според която въпреки липсата на доказателства Христо Бисеров да е бил титуляр на банкови сметки в Швейцария, данните, че е нареждал преводи, косвено доказват, че той има пари с неустановен източник, придобити от незаконна дейност.

Съдът отбелязва, че макар наказателните дела срещу Бисеров и Главинков да са приключили с оправдателна присъда и прекратяване, това не е пречка КОНПИ да предяви иск за конфискация.

„Тя обаче е длъжна да докаже, че ответниците са извършили правонарушения, които са спомогнали индиректно за придобиване на имуществото, предмет на отнемане. Такова доказване в настоящото производство не е проведено.“ - посочва САС.

В допълнение съдът подчертава, че две от престъпленията, в които беше обвинен Бисеров (че е затаил истина за притежавани пари в Швейцария и за недекларирани сделки с валутни ценности), са формални, а не резултатни и от тях не се реализира доход. Относно обвинението за укрити данъци  съдът посочва, че то е останало недоказано и Бисеров е бил оправдан по него.

По отношение на отхвърления иск срещу Главинков за отнемане на близо 700 000 лева от банкови сметки, съдът посочва, че тези пари са били изтеглени още преди образуване на делото от КОНПИ. Това е достатъчно основание за отхвърляне на иска, тъй като според тълкувателното решение на Гражданската колегия ВКС по дело №4/2021 г., „не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество“.

В заключение САС заявява, че автономността на производството по конфискация не е абсолютна, тъй като засяга установеното и от Конституцията право на неприкосновеност на частната собственост.

„Въз основа на горните разсъждения САС приема, че като не е установена престъпна дейност и/или извършването на административно нарушение, както и придобиването чрез тях на имуществото, предмет на отнемане или трансформирането на материалната облага от престъпленията в отнеманото имущество, Комисията не е доказала в казуса причинно-следствена връзка между такава дейност и придобитото от ответниците имущество през проверявания период“, се казва в решението, което КОНПИ може да обжалва пред ВКС.