Кристапс Андрейсонс, Foreign Policy

На 30 септември 2022 г. руският президент Владимир Путин проведе официалната церемония по подписването на анексирането на обявените нови територии на Русия, отнети от Украйна. В речта си той използва термин, превърнал се в любимо обидно определение сред руските националисти. „Санкциите не бяха достатъчни за англосаксонците. Те преминаха към саботаж“, каза Путин.

Хроничната руска параноя по отношение на Обединеното кралство отдавна привлича внимание и изказването на Путин беше част от тази традиция. Объркващото е, че днес терминът се използва най-вече от т.нар. „Z-патриоти“ - ултранационалистите, които едновременно приветстват нахлуването в Украйна и критикуват правителството на Путин за неумелото водене на войната.

Когато Z-патриотите говорят за „англосаксонци“, те нямат предвид Обединеното кралство, нито дори комбинация от Великобритания и Съединените щати. Те визират Британската империя – или по-скоро заплетена и погрешна интерпретация на историческата Британска империя, възприемана като вечен заговор срещу всичко добро и руско. Тази визия бе възприета от Путин, но днес се обръща срещу него.

За руските ултранационалисти от XIX век британската мощ не можеше да бъде обяснена с материални фактори. В тяхната представа тя се гради върху конспиративна сила: масони и евреи са източникът на пипалата на Лондон, задушаващи патриотичните руски амбиции. Тези идеи бяха до известна степен потиснати по време на Съветския съюз, но днес се завръщат с нова сила.

Един от най-ясните примери е скорошно интервю в проруска империалистическа YouTube платформа „Рой ТВ“, която има близо половин милион абонати. Водещият Максим Калашников е самопровъзгласил се футуролог, писател и влиятелна фигура сред Z-патриотите. Идеологията му представлява смесица от бълнувания за високотехнологична руска империя, изградена върху останките на Съветския съюз, захранвана от студен термоядрен синтез и тайни сталински технологии. В продължение на 30 години той публикува книги със заглавия като „Счупеният меч на империята“, в които твърди, че Русия е единствената преграда между човечеството и „масонско-западна“ дистопия.

В епизод, публикуван на 23 август 2025 г., той интервюира Юрий Евич – смятан за водещ авторитет по тактическа медицина в рускоезичния свят. Ветеран от няколко конфликта и бивш хирург, той е основател на академията „Технологии за оцеляване“, където обучава руски войници. През 2023 г. се превърна в своеобразен мъченик за Z-патриотите, след като бе обвинен в „дискредитиране на армията“, защото говореше твърде открито за провалите на военната медицина. Делото му не бе разгледано от съда, което мнозина тълкуваха като тест на Кремъл за реакцията на ултранационалистите. Техният съмишленик Игор „Стрелков“ Гиркин не бе толкова късметлия и все още излежава присъда в наказателна колония.

Интервюто между Калашников и Евич е представено като „философска“ дискусия за това как да бъде спасено всичко добро в света – поне според фашизоидната руска перспектива. Основният злодей? „Англосаксонците“.

Евич използва познанията си по биология, за да „обясни“, че взаимодействието на Запада с Русия е изцяло хищническо. „Англосаксонците са народ-хищник, народ-паразит. … Те изучават другите народи както касапинът изучава крава – само за да намерят най-доброто място, където да забият ножа“, казва той.

„Когато пациент има гангрена“, продължава Евич, използвайки псевдомедицинския език, „не преговаряш с гниенето. … Англосаксонският свят е гангрената на човечеството. Нашата задача … не е да „освобождаваме“ територия, а да извършим глобална хирургическа интервенция.“

Екстремизмът преминава в истерия, когато Евич разобличава „подлите англосаксонци“ пред аудиторията си: „В Лондон те дори не са хора в смисъла, в който ние разбираме това. Те са материални носители на сатанинска програма. … Или те, или ние. При чума няма среден път.“

Този език често звучи несвързано, но подобни идеи се срещат и при идеолога на Путин Александър Дугин. В сборника „Carthago Delenda Est“, съставен от негови текстове, се казва: „Специалната военна операция е война на Сушата срещу Морето. Война на Духа срещу Материята. … Западът е цивилизацията на Морето (Картагена). Това е цивилизацията на парите, търговията и флуидността. Русия е цивилизацията на Сушата (Рим). Ние сме цивилизацията на Честта, Йерархията и Реда. Това не е политически конфликт; това е метафизична война срещу Царството на Антихриста.“

За Путин подобна размита политическа визия беше изключително полезна. Неясен въображаем враг можеше да бъде обвиняван за всеки провал или разочарование на новия руски ред. Това доведе до изкривени възприятия – мнозина руснаци например имат силно преувеличена представа за мощта на британските разузнавателни служби, възприемани като постоянна заплаха, осуетявана от благородни руски агенти.

Това е класическият фашистки образ на врага – едновременно слаб и всемогъщ. В руската пропаганда Великобритания е едновременно изтощена и упадъчна, но и тайно управляваща Съединените щати и световните финанси. Иронично, „англосаксонците“ на Путин напомнят на конспиративните митове за евреите – още повече че фамилията Ротшилд, често използвана в тези теории, е едновременно британска и еврейска.

Не е ясно доколко самият Путин вярва искрено в това. Възможно е да използва тази реторика цинично, като опитен манипулатор, който търси удобен враг. Проблемът при подобна ескалация на истерията е, че тя може да се обърне срещу създателя си.

Хора като Евич, които искрено вярват в пропагандата, се превръщат в опасност за самия Путин. Ако врагът е въплъщение на световното зло, преговорите, компромисите и бюджетните ограничения във войната изглеждат неприемливи.

В представите на Z-патриотите империята е извършила немислимото – позволила е покварата да стигне до самия Путин или поне до обкръжението му. Заговорът е толкова дълбок, че е разложил Москва.

Така социалният договор, който държеше тези радикали на страната на Путин, започва да се разпада. Те осигуряваха идеологическия плам, натиска срещу опозицията и човешкия ресурс за фронта. В замяна получаваха обещания за „Третия Рим“ и възстановяване на имперската слава.

Днес, когато мечтите за превземане на Киев за три дни са далечен спомен, а руското интернет пространство е изпълнено с цинични шеги за това как „червените линии“ се превръщат в „кафяви“, Z-патриотите са гневни, отчаяни и разочаровани. Вярата, че наближава ново „смутно време“ – препратка към кризисния период 1598–1613 г. – вече се разпространява извън маргиналните среди.

Още един сериозен удар може да бъде достатъчен: ново военно поражение, „позорна задкулисна сделка“, както те наричат евентуален мир с Украйна, или икономически срив. Тогава Путин няма да се изправи срещу либералната опозиция в изгнание.

Срещу него ще застанат именно тези истински вярващи – гневни и въоръжени, обучавани от хора като Евич. Те няма да дойдат, за да свалят властта. Ще дойдат, за да „пречистят“ – да спасят своята славна империя и да отстранят измамник от трона./ БГНЕС