Една от версиите би могла да бъде, че армията на България, член на НАТО, е въоръжена с ръждясала руска техника

Георги А. Ангелов, Дойче веле

На 9 юни край Шабла падна МиГ-29 на българските ВВС. Пилотът - майор Валентин Терзиев, един от асовете на българските ВВС, официално е обявен за мъртъв. Все още няма официална версия за причините, довели до катастрофата. Черната кутия, информацията в която трябва да даде отговори на всички въпроси около полета, бе извадена от морето едва преди дни и е в лошо техническо състояние. ВВС се обърнаха към руската корпорация РСК МиГ с въпрос кой всъщност е производителят на кутията, за да бъде помолен за помощ.

Конспирациите

Оттогава в медийния фокус са предимно версиите за падането на самолета. Развихриха се и конспирации, не без любезното съдействие на руските медии. Едната гласи, че МиГ-ът е бил свален от сръбски военни, участвали в учението. Другата конспирация е, че МиГ-ът е бил използван за “мишена” от силите на НАТО.

Няма нито доказателства, нито логика и в двете теории. Дотук е ясно, че пилотът е поразил въздушна мишена, която вероятно е падала с по-висока от планираната скорост. След което е изчезнал от радарите. Губят се 13 секунди от фаталния полет. Но каквато и да е конкретната причина за трагедията, зад нея има и много други. За тях обаче няма медиен интерес, макар че служебният военен министър Георги Панайотов им обръща внимание в медийните си изяви.

Голямата причина

Голямата причина е тази: армията на България, държава-член на НАТО от 2004 година, все още е въоръжена с “ръждясала” руска техника, най-новите образци от която са по-стари дори от средната възраст на армията. При това МиГ-29 е изключително важен за отбраната на България самолет, тъй като с него се охранява въздушното пространство (air policing). Падналият МиГ-29 е една от осемте машини от този тип. Те са произведени преди повече от 30 години в бившия Съветски съюз и са една от новите машини в армията - от тях се очаква да останат на въоръжение до края на това десетилетие.

За поддръжката на техниката се разчита на Русия, особено за изтребителната авиация. Но да разчиташ за това на Русия, която навремето сама реши, че НАТО ѝ е враг, е меко казано самоубийствено. Нещо като в сюжета от филма на Чарли Чаплин “Хлапето”, в който осиновеният син на джамджията чупи прозорци в квартала, за да осигури работа на баща си.

Ролята на Русия

Ресурсът на двигателя на МиГ-29 е около 350 часа, след което има нужда от ремонт. А той се извършва само от РСК МиГ. Тоест, и ремонтът, и изчерпването на ресурса на двигателите са в ръцете на Русия. При всяко приближване на руски военни самолети до въздушните ни граници, български МиГ-ове се вдигат, за да ги пресрещнат. А руските ВВС обичат тази игра. Само в един такъв ден - 31 март 2021, радарите на НАТО са засекли три руски военни самолета близо до съюзническото въздушно пространство над Черно море. Това е предизвикало вдигането във въздуха на изтребители от България, Турция и Румъния, които са проследили руските самолети, докато напуснат зоната.

За периода 2006-2020 година България има сключени договори за поддръжката на МиГ-29 в размер на 275 милиона лева без ДДС. Това обаче не означава, че руският концерн изпълнява ремонтите качествено и в срок. Закъсненията по някои от тях са над една година. ВВС се справят някак си посредством т.нар. канибализъм - тоест, използват части от други самолети.

Резултатите са налице: “Проблемите с поддръжката на авиационната техника и продължаващата тенденция за неизпълнение на летателните часове от летателния състав създават реална заплаха за нивото на безопасност на полетите и способностите за изпълнение на задачите и поетите съюзнически ангажименти, включително и по охрана на въздушното пространство”, пише в публичната част на доклада за отбраната за 2020 година.

Да, българските пилоти летят опасно малко. По неофициална информация дори пилотите, които летят най-много, имат едва около 35 часа във въздуха на година. Според изискванията на НАТО пилотите трябва да летят средно около 180 часа годишно.

А ангажиментите към НАТО?

България е декларирала, че ще допринася за общата отбрана с air policing на собственото си небе и три батальонни бойни групи. Ангажименти, които не може да изпълни. За първата задача получаваме помощ от различни страни-членки на НАТО, като през миналата година това бяха САЩ.

Изпълнението на втората задача минава през закупуване на нови бронирани машини за пехотата. На финала правителството на Борисов се отказа да довърши точещия се от години проект, защото било скъпо. Според представители на някои от фирмите, участвали в търга, изискванията и структурирането му са показали непознаване на съвременните начини за водене на война. Част от изискванията към машините дори са си противоречали.

“Част от декларираните формирования, подчинени на Съвместното командване на силите, не са окомплектовани с техника, съвместима със стандартите на НАТО, което може да доведе до отлагане изпълнението на поетите ангажименти (...) Интензивно използваната автомобилна техника е на лимита на своя технически ресурс и по нататъшната ѝ експлоатация крие опасност от произшествия”, пише още в доклада за отбраната. Там се отбелязва също, че въпреки тенденцията към увеличаване на разходите за отбрана, те си остават недостатъчни, за да компенсират натрупаните през последните 30 години дефицити.

С оглед на всичко това може да се заключи, че липсата на инвестиции в отбраната води до смъртта на хора, които въпреки ежедневната опасност и ниското заплащане поставят дълга към страната си над всичко. Въпросът е дали през всичките тези години забавянето на модернизацията не е било умишлено. Разбира се, никога не бива да се подценяват и човешките глупост и алчност.