Социалното дистанциране ще продължи да ръководи нашите лични взаимодействия, в ресторантите всяка втора маса ще е празна, офисите с отворен план се разделят и само двама, може би трима, души ще влизат в асансьора наведнъж и всеки ще стои в различен ъгъл. Такава е новата ни реалност и такива са промените, идващи в света на работата. Освен това компаниите се опитват да станат по-устойчиви на внезапни икономически сътресения и устойчивостта е новият водещ принцип.

Производителите на индустриални машини, от този вид, които дават огромен принос за германската икономика, започнаха да изместват приоритетите към това да направят веригата на доставки възможно най-евтина, за да я направят възможно най-сигурна. Търговците на едро са се насочили към видео чатове, когато правят големи продажби, а не летят през половината свят, както преди. Междувременно авиокомпаниите се борят за оцеляване и много от тях трябваше да вземат спасителни пакети средства от публичния сектор.

В действителност, в обозримо бъдеще - с месеци или може би дори години - държавата ще бъде спасител последна инстанция за много компании. Само тя разполага с достатъчно средства за борба с пандемията, минимизиране на нейните икономически последици и подпомагане на цели отрасли. И не само държавата в Германия предоставя спешна помощ, евтини заеми и икономически стимули, но също така гарантира, че минималната работна заплата е значително увеличена за работещите в пенсионните домове, докато висшите ръководители на компании като Daimler и Lufthansa доброволно се отказват от своите бонуси.

Ще бъде ли по-справедливо?

Такъв е новият свят в началото на 2020-те. Контурите му вече се оформят. Това ще бъде свят, в който сигурността ще играе по-голяма роля, както и централните правителства. Но дали ще е по-справедлив?

Матиас Хоркс, 65-годишен футуролог, се осмели да направи оптимистично прогнозиране още в началото на коронната криза с аргумента, че много неща ще се променят към по-добро. Той вярва, че кризата ни предоставя възможност да забавим икономиката, да внесем повече солидарност в обществото и да се научим да се задоволяваме с по-малко.

Базон Брок обаче смята, че подобни идеи са глупост. Хората никога не научават правилните уроци от катастрофи, казва 83-годишният теоретик на изкуството. След финансовата криза той посочва, че банките спекулират повече от всякога. Да се твърди, че кризите са възможности, е наивно, смята той.

Така или иначе, в ситуации като тази, която преживяваме в момента, всеки копнее да се върне към някаква форма на бизнес. Тази криза обаче ни оставя малък избор. Принуждава ни да определим курс за бъдеще, което изглеждаше невъзможно само допреди малко.

В крайна сметка на първо място глобалните мега-тенденции направиха тази пандемия възможна: мобилността, урбанизацията, взаимосвързаността, разделението на труда в световен мащаб и унищожаването на околната среда са част от това. Ето защо сега всичко трябва да се изследва с критичен поглед.

Тази статия бележи старта на серия в „Дер Шпигел”, която изследва огромните промени, пред които сме изправени. Сред тези промени е отдалечаването от глобализацията и промените в световното разделение на труда, до което води това. Друго е трилионите дългове, които ще ограничат гъвкавостта както на държавите, така и на компаниите за години напред. Технологиите вероятно ще станат все по-забележителна характеристика в нашето ежедневие. И повече внимание ще трябва да се обърне на натиска, оказван върху раменете на работниците, и на идеите за правене на нашия икономически модел както по-справедлив, така и по-устойчив.

"Човечеството се учи само чрез страдание или убеждаване", каза швейцарският преподавател Йохан Хайнрих Песталоци още през 1799 г. Светът след коронавируса предоставя шанс да се комбинират двете.

От международна ефективност до регионално складиране: Деглобализация

Криза? Каква криза? При производителя на селскостопански машини Grimme производството продължава във всичките му фабрики през цялото спиране запади коронавируса. Нито един от 2700-те служители на компанията не е бил включен в програма за изпращане в отпуск и единственото нещо, което се е променило, е, че отделът за доставки сега работи на смени поради правилата за социално дистанциране. Иначе всичко е както винаги, казва изпълнителният директор на Grimme Юрген Фелд. „Нашата философия ни помага в тези времена“, казва той.
Компанията е основана през 1861 г. като селска ковачница в Дамме, югозападно от Бремен. В наши дни тя е световният лидер в машините за събиране на картофи. Яркочервените великани, някои от които се гордеят с повече от 500 конски сили, копаят картофите от земята, преди да ги почистят и сортират. Осемдесет процента от машините се изнасят, но по-голямата част от производството се използва в Германия, както винаги.

Grimme последователно отказва да се придържа към принципите на съвременния мениджмънт, като например идеята, че големите индустриални производители трябва да произвеждат глобални и аутсорсинг услуги, за да останат максимално гъвкави и ефективни. Дамме често е проучвала дали подобен подход ще работи за компанията, но винаги е избирала да тръгне в друга посока.

Ако желаете, компанията е по-стара школа, предпочитаща да произвежда колкото може повече у дома, особено критични части като екрани и барабани. Дълбочината на вътрешното производство, еталонът, използван от икономистите за измерване на това колко прави една компания, е около 85 процента. "Винаги кса ни се смеели заради това", казва Фелд. Сега, обаче, предишните критици станаха завистливи.

По-голям акцент върху сигурността

Докато конкуренти като Claas и Fendt бяха принудени да затворят производствените си линии, Grimme се превърна в нещо като авангард в индустрията на селскостопанските машини и наистина задава тенденция за икономиката като цяло. В момента мениджърите на продукция получават доста брутален урок за това дали в условията на криза техните вериги за доставки са устойчиви или не.

Резултатите от този урок могат да се видят от проучване, проведено от консултантската фирма EY сред 145 компании в Германия. Той установи, че една трета от компаниите планират да направят промени в своите вериги за доставки в резултат на кризата с коронавируса, като поставят по-голям акцент върху сигурността и по-малко на цената.

Икономистът Томас Щраубхаар никога не е разбирал защо компаниите настояват да създадат производствени обекти в чужбина. "Производството на автомобили в Китай, което лекомислено застрашава интелектуалната собственост и техническите предимства, не може да се счита за устойчиво", казва той.

Щраубхар по никакъв начин не е критик на глобализацията. Напротив, той изтъква, че свободната търговия и глобалното разделение на труда доведоха до ситуация, в която повече хора се справят по-добре от всякога, особено германците.

Щраубхаар обаче е забелязал, че глобализацията губи скорост. Ценовото предимство на Китай се свива, а заплатите се повишиха до нивата на Източна Европа в много части на страната. Пандемичният риск въведе още един фактор за забавяне на темпото, казва икономистът, и това няма да изчезне скоро. "Всички знаем, че това няма да е последната пандемия."

Това е осъзнаване, което променя всичко. Тези, които днес са на възраст 45 години, средната възраст в Германия, никога през живота си на възрастни не са преживявали нищо друго, освен свят на отворени граници, свободни пазари и ускоряваща се глобализация. Това е епоха, започнала преди три десетилетия с падането на Берлинската стена.

Четвърт век по-късно възходът на популисти и протекционисти забави този процес. Пандемията го доведе до неговия край.

Вирусът разкри колко е уязвим икономическият ни модел, независимо колко е печеливш за експортната индустрия на Германия. Онези компании, чиито производствени вериги са до голяма степен международни, ще се сблъскат с най-големите предизвикателства - компании като спортната компания „Адидас”, която има вътрешна производствена дълбочина от едва 5 процента.

Компанията е с главна квартира в Херцогенаурах, близо до Нюрнберг, но почти всеки друг аспект на компанията е разпространен по целия свят, включително дизайн и разработка на продукти, но най-вече производство. Готовите продукти се доставят от около 630 компании в 52 държави. За цяло поколение мениджъри този модел беше мечта. Всички искаха да бъдат като „Адидас”.

Но в тази криза стана ясно колко крехка може да бъде такава структура. Затварянето на граници в Европа направи нещата много по-трудни, оплакват се от Асоциацията на машиностроителната индустрия в Германия, като дори в някои случаи производството напълно се прекратява. Проучване, проведено от асоциацията в средата на април, установи, че 89 процента от компаниите са имали ясни пречки пред нормалната бизнес дейност. Веригите за доставки, както стана очевидно, са толкова силни, колкото и най-слабата им връзка.

Всъщност катастрофата във Фукушима през март 2011 г. демонстрира колко бързо могат да се пречупят. Японските автомобилни производители бяха принудени да преустановят производството си за няколко месеца, а доставчиците по целия свят изведнъж изпаднаха в недостиг на поръчки. Всъщност косвените ефекти от бедствието бяха сто пъти по-големи от преките икономически последици.
Лекът е стратегия, стара, колкото и самото човечество: натрупване на запаси. Проблемът обаче е, че запасите обвързват капитала, което доведе до отбягване на практиката в полза на изключителната ефективност. Сега обаче изглежда, че мениджърите променят мнението си. През последните седмици търсенето на място за съхранение скочи бързо. Запасяването е новата мода.

Множество източници на доставка

Никъде слабостите на "аутсорсинга" и производството "навреме" не стават по-очевидни в Германия, отколкото във фармацевтичната индустрия. Основните съставки често идват само от няколко фабрики в Китай и Индия - и в началото на март Индия спря износа на 26 активни съставки и лекарства, включително парацетамол и съставките, използвани за производството на антибиотици. Проучване, съставено от логистичната консултантска фирма Resilience360, филиал на DHL, предупреждава, че настоящата криза показа колко важно е поддържането на множество източници на доставка. „Като цяло избухването на COVID-19 може да бъде причина за осъзнаване необходимостта от предприемане на действия за фармацевтичната индустрия и правителствата“, пишат консултантите. И индустрията няма да бъде против връщането на елементи от производството у дома, като се приеме, че здравноосигурителните дружества биха били готови да плащат допълнителните разходи. Тъй като преструктурирането на фармацевтичните вериги за доставки изглежда очевидно, би означавало, че пакет от 20 таблетки парацетамол вече няма да струва само 1,29 евро.

Това наистина е обратната страна на деглобализацията: Привеждането на нещата у дома увеличава сигурността, но увеличава разходите и свива маржовете на печалбата. Все пак цената на независимостта може би може да бъде сведена до минимум - с помощта на технологии.

Arburg е производител на машини за леене под налягане, които техните клиенти използват за производството на свои собствени продукти - включително, наскоро, маски за лице. Компанията е базирана в Лосбург, град от 7500 души в северната част на Шварцвалд. Това е и местоположението на единствения производствен обект на компанията, което е доста необичайно за глобален играч, в който работят 3 200 души и генерира приходи от 750 милиона евро.

Компанията винаги е искала да бъде независима, което отчасти зависи от местоположението й: Дори само пътуване до Щутгарт означаваше ден на пътуване обратно през деня. За да се гарантира, че производството все още може да бъде печелившо, въпреки по-високите заплати, които трябва да се изплащат в Германия, фабриката е силно автоматизирана. Промишлените роботи вършат всякакъв вид работа, за която преди се грижиха работниците, от монтаж на части до заваряване. Всъщност те могат дори да произвеждат персонализирани машини на цени, които са сравними с масово произвежданите бройки.

Що се отнася до използването на роботиката в промишленото производство, Германия е сред световните лидери, зад такива страни като Сингапур и Южна Корея. Дори компании със средни размери като Аrburg все повече ги приемат. Те могат да се използват денонощно, не се разболяват и не им се налага да отиват на почивка. Те също така не трябва да стоят на 1,5 метра един от друг по време на пандемия. Накратко, те правят възможно производството да продължи в Германия.

Избягване на виртуалната пандемия

Ако коронавирусът сложи край на глобализацията, това не е задължително да бъде неизгодно за експортната индустрия. Освен това, не всички продукти трябва да се опаковат в контейнери и да се транспортират в чужбина. Глобализацията в наши дни се отнася и до обмена на виртуални стоки, като например данни. А дигитализацията отваря огромен потенциал за германската индустрия.

Производителите на машини, например, могат да използват така наречения "цифров близнак", за да симулират как даден блок работи най-добре, преди да бъде произведен. Или може да бъде построен на компютъра и след това да бъде произведен локално от клиента с помощта на 3-D принтер. Или, както вече често се случва, машините могат да се обслужват дистанционно, като сензорите поръчват резервни части, преди да се счупят.

Германските „скрити шампиони“, онези безброй компании от цялата страна, които са лидери в техните специфични технологични области, движат цифровата трансформация напред. Производителят на селскостопански машини Grimme например е създал „цифров картоф“, по същество топче с размер на картофи, покрито със сензори. Стопанинът го поставя на полето си и след това го "прибира" с машина Grimme. Докато преминава през комбайна, той предава всякакъв вид информация, свързана с оптимална функционалност, включително потенциални щети, нанесени на истинските картофи.

Дигитализацията ще се превърне в отговор на глобализацията, "казва икономистът Томас Щраубхаар, макар да казва, че съществува значителна опасност за процеса - а именно, че цифровата инфраструктура и киберпространството са податливи на атаки." Трябва да се уверим, че настоящата биологична пандемията не е следвана от виртуална пандемия “, предупреждава той.

Последиците, според него, дори биха могли да бъдат по-лоши от последствията от коронавирусната криза. Домове без ток, офиси без интернет връзка, банки, които нямат възможност за извършване на транзакции: пълно спиране. Това е вероятност, която трябва да бъде предотвратена на всяка цена - задача, за поемането на която само държавата е достатъчно мощна. Ролята й, с други думи, ще продължи да расте. Дори отвъд настоящата криза.
…………….
Александър Юнг, „Дер Шпигел”/БГНЕС