Има една песен, която Джон Ленън харесвал, но останалите от групата не понасяли, била „Revolution“. След като Ленън написва песента, заявява, че иска да я издаде като сингъл.

Моментът, в който The Beatles се разпаднаха, беше ден, който разтърси музикалния свят до основи. Въпреки че бяха мейнстрийм банда само за малко повече от десетилетие, не можеше да се отрече, че бяха променили музиката към по-добро. Те не само оказаха влияние върху вида песни, които хората пишеха, но и промениха начина, по който хората се промотираха и рекламираха като банда, предаде Фар Аут.

Въпреки че разпадането на групата беше изключително тъжно, никой, който следеше събитията, не беше изненадан от новината. Хората обичаха The Beatles, но групата беше на ръба на разпадането, тъй като конфликтите, предизвикани от множество фактори, я докараха до точката на срив.

Един от най-големите проблеми, с които се сблъскваха, беше постоянният творчески конфликт между членовете.

Kiss веднъж говориха за The Beatles и как искали да бъдат като тях в това, че могат да правят музика, която варира в жанра, но все пак е безспорно тяхна. „Ние също се гордеехме, че имаме същата свобода като The Beatles“, каза Джийн Симънс.

„Тяхната философия беше: „Независимо какъв вид музика правим, това все пак са The Beatles“. Това беше невероятното в тях... The Beatles не бяха затворени в този начин на мислене. Можеха да правят музика за музикални зали, психеделична музика – всичко – и го правеха. И все пак по някакъв начин винаги звучеше като The Beatles.“

Симънс е прав, че бандата имаше голяма творческа свобода; обаче, макар че това означаваше, че можеха да се предизвикват, то също означаваше, че членовете на бандата постоянно предлагаха различни идеи. Това доведе до различни разногласия, тъй като всеки член на бандата имаше различни концепции за посоката, в която според него трябваше да се развива музиката им.

Една песен, която Джон Ленън харесваше, но останалите от групата мразеха, беше „Revolution“. Докато голяма част от групата беше на път, Ленън написа песента и заяви, че иска да я издаде като сингъл. Останалите членове на групата се противопоставиха, като казаха, че е твърде бавна, за да бъде издадена като сингъл.

Вместо това те избраха да издадат „Hey Jude“, което се оказа добър ход, но Ленън все още вярва, че песента е била достатъчно добра, за да бъде издадена като сингъл.

„Записахме песента два пъти. В The Beatles напрежението между нас беше голямо„, сподели Джон Ленън. „При първия запис Джордж и Пол бяха недоволни и казаха, че не е достатъчно бърза.

Сега, ако влезем в подробности за това какво е хит и какво не е, може би. Но The Beatles можеха да си позволят да издадат бавната, разбираема версия на “Revolution“ като сингъл, независимо дали щеше да бъде златен или дървен албум.“

Ленън вярваше, че бандата се притесняваше, че той навлиза в нов творчески етап и се чувстваше заплашена от него.

„Бяха толкова разстроени от историята с Йоко и от факта, че отново ставах толкова творчески и доминиращ, колкото бях в началото (след като бях в застой няколко години)“, разказа той. „Това разстрои баланса. Аз бях отново буден, а те не бяха свикнали с това.“/БГНЕС