Норвежки медици са установили, че тежки и леки форми на коронавирусна инфекция повишава с около пет пъти вероятността от дългосрочни проблеми с паметта дори месеци след оздравяването. Резултатите от изследванията са публикувани в научното списание „JAMA Network Open”.

Наблюденията ни показват, че дори осем месеца след възстановяването проблеми с паметта при бивши носители на COVID-19 се проявяват значително по-често, отколкото при здрави доброволци. Освен това, около 82% от пациентите, които се оплакват от влошаване на паметта, са имали и други проблеми със здравето, пишат учените.

Инфекцията от коронавирус предизвиква сериозни смущения в работата на мозъка, включително превъзбуда, временно влошаване на паметта и намалени умствени способности.

Подобни открития карат учените да изследват продължителността на тези симптоми при пациенти, преболедували COVID-19, както и дали се задълбочават впоследствие.

Медици под ръководството на Арн Соорас от университета в Осло са провели едно от първите дългосрочни наблюдения с цел проучване на начина, по който се променя паметта при пора, прекарали различни форми на коронавирусна инфекция.

Наблюденията показали, че всяка форма на заразяване със SARS-CoV-2 повишава значително вероятността от появата на дългосрочни проблеми с паметта. В сравнение със здравите доброволци, бившите носители на COVID-19 са се оплакали от подобни проблеми 4-5 пъти по-често, дори осем месеца след възстановяването си.

Учените установили, че около 82% от пациентите впоследствие имали и други здравословни проблеми и се оплаквали от влошена способност за концентрация. Подобни проблеми не са регистрирани сред участниците от контролната група или са се проявявали съвсем рядко.

Тези дългосрочни последици от коронавируса трябва да бъдат взети под внимание при оценка на последствията от глобалната пандемия, както и при разработването на рехабилитационни мерки сред преболедувалите COVID-19. /БГНЕС