„Корпус некрологус“ – роман на Тодор Гроздев, който трябва да се чете на висок глас

Адв. Хари Хараембиев

Не за журналиста, а за прозаика Тодор Гроздев казват, че е труден автор. Не споделям казаното, тъй като той трябва да бъде четен на висок глас.

За него „Корпус некрологус“ е много повече от една литературна творба. Чрез този роман авторът си е поставил нелеката задача посредством своите герои да извади хората от делничния унес, да събуди в тях „душевния огън“, който им е присъщ.

С какво ни привлича тази книга? С простите правила на поведение, с надеждата, че чрез седмината мъже, които я населяват, ще се случи нещо добро.

Литературният подход, демонстриран от Тодор Гроздев, е забележителен. Чрез любимия му писател Елин Пелин и най-вече чрез част от неговите литературни герои Гроздев притежава сетива, с които ни приканва да търсим себе си, да си отговорим кои сме и накъде сме се запътили.

Всеки един ред, излязъл изпод перото на автора, е с особена духовна температура, сгряваща душите.
На едно място в книгата Гроздев пише: „Елин Пелин въздига България в света. Той е най-българският писател“. И по-нататък: „Всеки път като кажа „Елин Пелин“ и все ме гложди колко по-малко го четем с всеки изминал ден. На него му трябваше време да фокусира границата между доброто и злото“.

Книгата „Корпус некрологус“ е белязана от ред и спокойствие, с ясна мисъл и изискан стил. И за това трябва да се признае дарбата на Тодор Гроздев да разказва мъдро, ненатрапващо.

Поразителното при него е естествената му скромност. И тъй като е сключил примирие със себе си, чрез „Корпус некрологус“ излъчва житейска мъдрост, финес и лекота.

Седмината герои в книгата са обладани от идеята да откраднат мощите на светеца Кирил. Написаното е вълнуващо, с прозрение и убедителни анализи. То е пътешествие в духовното пространство, изпълнено с магнетични видения.

Бацилус, Шайката и останалите герои вълнуват със своята първичност и непосредственост, с откровеност и тъжна размисъл.

Книгата приканва читателя да размишлява върху дълбоката същност на битието. Тя възбужда сетивата, защото притежава чувствителност, въображение и принадлежност.

С отзива се стремя да не преразказвам и да не обяснявам авторовите идеи, пронизали книгата, защото те убиват.

За сметка на това вътрешният ми глас нашепва, че „Корпус некрологус“ ще се превърне в литературно събитие.