Космически щит на бъдещето: САЩ разработват система за унищожаване на ракети директно от орбитата

Пентагонът официално обяви началото на една от най-мащабните програми в съвременната военна наука – разработването на първата в света космическа система за прихващане на междуконтинентални ракети (ICBM), предаде Militarywatchmagazine. Инициативата, наречена Space-Based Interceptor (SBI), се ръководи от Космическите сили на САЩ (U.S. Space Force) и цели изграждането на мрежа от орбитални апарати, способни да засичат и унищожават вражески ракети още в първите секунди след изстрелването им.

Космосът – новото бойно поле
До момента космосът беше използван основно за наблюдение, комуникации и управление на операции, но SBI променя това уравнение. Новата програма бележи прехода към епоха, в която орбитата около Земята ще се превърне в активен фронт на противоракетната отбрана.

Системата ще бъде част от многослойната мрежа за глобална сигурност на САЩ, която включва сухопътни, морски и въздушни компоненти. Космическите прехващачи обаче ще могат да действат много по-рано, в така наречената „boost phase“ – моментът, когато ракетата все още набира скорост и е най-уязвима.

Какво представлява Space-Based Interceptor
Програмата предвижда разполагането на малки, високотехнологични бойни апарати в ниска околоземна орбита, които ще носят сензори за инфрачервено наблюдение, комуникационни модули и кинетични прехващачи (mini kill vehicles). Тяхната задача е да унищожават вражески ракети чрез директен сблъсък – без взрив, а чрез чиста кинетична енергия.

Пентагонът вече е публикувал „Request for Prototype Proposal“, с който приканва водещи американски компании да предложат свои инженерни решения и да представят функционални прототипи още през следващите няколко години.

Ниска околоземна орбита (на английски Low Earth Orbit или LEO) е орбитална зона около Земята, намираща се на височина приблизително между 160 и 2 000 километра над повърхността.

Ето какво я характеризира:

• Разстояние: тя е най-близката до Земята стабилна орбита.
• Скорост и обиколка: обектите в LEO се движат със скорост около 27 000 км/ч, като правят една обиколка около планетата за около 90 минути.
• Използване: повечето спътници за наблюдение на Земята, комуникационни спътници, разузнавателни апарати и дори Международната космическа станция (МКС) се намират именно в тази орбита.
• Предимства: ниската орбита позволява по-добра резолюция при наблюдение (тъй като апаратите са близо до повърхността) и по-ниска цена на изстрелване.
• Военно значение: при системи като планираната Space-Based Interceptor, LEO е стратегическо място — оттам може бързо да се засекат и унищожат ракети в ранната им „boost“ фаза (когато двигателят още работи и целта е уязвима).

С две думи: LEO е най-ниското „етажно пространство“ около Земята, откъдето се управляват най-важните сателити и потенциално – бъдещи орбитални системи за отбрана.

Глобален отговор на новите заплахи
Системата се разработва в контекста на ускореното развитие на хиперзвукови оръжия от Китай, Русия и Северна Корея. Тези ракети могат да се движат със скорости над 5 маха и да променят траекторията си в реално време, което ги прави почти невъзможни за прихващане от съществуващите системи като Patriot или THAAD.

Особено тревога в САЩ предизвика китайският тест през 2021 г. на глайд апарат, способен да обиколи планетата, преди да удари целта си. Американските анализатори оценяват, че подобни технологии дават на Пекин стратегическо предимство, което космическите прехващачи биха могли да неутрализират.

„Ако успеем да поразим заплахата още при изстрелването, преди тя да напусне атмосферата, променяме напълно правилата на играта“, коментират експерти от Министерството на отбраната на САЩ.

Началото на космическата противоракетна ера
Програмата SBI се разглежда като наследник на „Звездните войни“ (SDI) от ерата на Роналд Рейгън, но с далеч по-реалистични технологични възможности. Днес миниатюризацията, изкуственият интелект и съвременните системи за насочване превръщат идеята за орбитална защита от фантастика в постижима цел.

Очаква се първите демонстрационни апарати да бъдат изведени в орбита в края на десетилетието, а ако тестовете са успешни, САЩ ще станат първата държава в света, способна да води отбранителни действия директно от космоса.