Константин Павлов - поетът от бъдещето

Румен Леонидов

На 2 април 1933 г. се ражда бъдещият поет от Бъдещето Константин Павлов. Изплакал е в Царство България, живя в Царството на еднопартийната посредственост, издъхна през 2008 г. в Републиката на безродниците, мутрите и милиционерите...

Преди дни Стефан Цанев каза: " Коста Павлов е светец. След като в продължение на 20 години цензурата го обрече на пълно мълчание и му забрани да публикува стихотворения, после съдбата отново му отне възможността да говори… Имам само един въпрос към Господ: какво е онова, което Коста не трябваше да ни каже, какво не трябваше да чуем? Затова поетът Константин Павлов е светец."

ПОХОД НА СВОБОДАТА

Не е имало,
няма да има
от това по-велико знамение:
Свободата крачи заканително,
статуите си самичка разрушава,
поругава всички свои символи.
Треперете, ако Свободата каже:
"Няма нужда от статуи,
няма нужда от символи -
съществувам самата Аз!"
В този миг над вас ще пламне въздухът,
камъкът ще пламне
и желязото.
И ще пламнат частните ви библии.  
Ще горят пророческите редове,
без да подозират, че се сбъдват
мрачните им предсказания...

Дълго време след това ще бъде тихо.

В мъртвите води на океана
един континент ще потъне.
Друг континент ще изплава.
И ще ни стане ясна тайната на Атлантида.