Костадинов заля ефира с брутална путинистка пропаганда, пита Цветанка Ризова защо иска да нападне Русия?

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов влезе в поредния си телевизионен сблъсък, в който геополитиката, конспиративните тези и добре познатите руски пропагандни опорки вървят почти без пауза.

В "Лице в лице" на bTV той отказа да каже дали самият той е сред обсъжданите кандидати на партията за президент, но беше далеч по-словоохотлив, когато трябваше да обяснява защо Русия всъщност не е виновна за войната в Украйна.

 Костадинов няколко пъти агресивно попита Цветанка Ризова защо иска да нападне Русия, което граничи с малоумие, по наше мнение. 

И докато въпросът за президентската му кандидатура остана обвит в мистерия, позицията му за войната беше пределно ясна: според Костадинов Русия е агресор само в хипотетичния сценарий, но реалната война, по думите му, била започната от украинските власти. Те избивали гражданите си. 

„Войната я започнаха управляващите в Украйна“

Костадинов повтори една от най-устойчивите тези на руската пропаганда – че войната не е започнала с руската пълномащабна инвазия през февруари 2022 г., а много по-рано, като отговорността се прехвърля върху Украйна. 

„Войната е започнаха управляващите в Украйна, които започнаха да избиват собствения си народ.“

Това звучи като откровената фашистка пропаганда на Кремъл, който обвинява всичкщи други за фашисти. 

  Русия не започва война, а „отговаря“; не напада, а „защитава“; не води агресивна война, а реагира на провокации. 

Още по-показателно е, че когато водещата го пита директно кой е започнал войната, той не посочва руската инвазия, а отново връща разговора към събитията в Украйна.

„Русия има право на самозащита“

Костадинов стигна и до добре познатата симетрия на руската пропагандна реторика – ако една държава използва сила, това е „самозащита“, когато става дума за Русия.

„Обаче Русия няма право на самозащита. Напротив, тя даже трябва да бъде разпадната и така нататък и така нататък. Ето тази риторика.“

Тук вече разговорът излиза от обикновената партийна позиция и навлиза в езика на руските оправдания за войната. В неговата версия Русия е жертва на Запада, Украйна е провокатор, а Европа е тази, която тласка света към нова световна война.

Европа „съчинявала факти“, за да стигне до Трета световна война

Особено авангардна беше теорията на Костадинов за инцидентите с дронове в Европа. Според него зад тях може да стои европейска провокация, целяща ескалация с Русия.

„Не е моя версията на западноевропейски журналисти за това, че всичко това се случва с идеята да се създаде необходимата провокация, за да може да се даде някаква възможност за още по-силен натиск и конфронтация, дори и въоръжение с Русия.“

Тук „Възраждане“ очевидно няма нужда от доказателства – достатъчна е възможността за конспирация.

След това Костадинов направи и още по-смел исторически скок:

„Не някъде другаде в Германия си подпалиха навремето Райхстага, за да забранят партиите.“

И внушението е готово: днешна Европа може би върви по пътя към фашизма, а инцидентите с дронове могат да бъдат използвани като предлог за политически репресии.

„В Европейския съюз има реставрация на фашизма“

А не в Кремъл, разбирате ли?

Костадинов не се задоволи с критика към конкретна политика на ЕС. Той обяви цялата европейска система за заплашена от възраждане на фашизма.

„Аз не подозирам, аз го заявявам директно, защото в Европейския съюз има реставрация на фашизма. Тя върви пълзящо през годините назад във времето. Има го същото нещо и в България.“

А като доказателство посочи академичен спор и позиция на Софийския университет относно отношенията с руски издателски и литературни структури.

Оттам нататък логиката му се движи по познатата хлъзгава писта:

„Когато започнеш да говориш по този начин, рано или късно стигаш до горене на книги. И до концлагери.“

Така политически спор, академична позиция и ограничения във взаимоотношенията с руски институции постепенно се превръщат в „горене на книги“ и „концлагери“. Аргументът е толкова познат, че почти липсва само музиката от съветски военен филм на заден фон.

Кая Калас като „така наречения външен министър“

Костадинов атакува и европейското ръководство, включително Кая Калас, като постави под съмнение европейските оценки за хибридните атаки и руските действия.

„Кая Калас, която е така нареченият външен министър на Европейския съюз...“

След което заяви:

„Ние ще решим кога сме нападнати. Тоест те може да си измислят повод още утре.“

Това е още една класическа пропагандна конструкция: Западът „си измисля поводи“, докато Русия е поставена в позицията на страна, която просто чака да бъде нападната.

„Един месец по-късно се оказва, че дронът бил руски“

По отношение на дроновете Костадинов директно постави под съмнение официалните версии и определи случая като провокация:

„Един месец по-късно, забележете, един месец по-късно се оказва, че дронът бил руски. Един месец по-късно, извинявайте, интелигентните хора разбират, че става въпрос за елементарна провокация.“

Тук обаче „интелигентните хора“ очевидно са тези, които стигат до предварително избрания от Костадинов извод. Всички останали вероятно просто не са достатъчно просветени.

„Войната в момента се разгаря от Европейския съюз“

Най-същественото обобщение на неговата геополитическа картина дойде малко по-късно:

„Войната в момента се разгаря от Европейския съюз. Войната в момента се подпомага от Европейския съюз.“

Тоест Русия, която започна пълномащабното нахлуване в Украйна, в тази версия се превръща в страна, която просто реагира на действията на Европа.

Когато водещата го пита какво ще стане, ако Русия нападне България, Костадинов все пак отговаря:

„Ако Русия ни нападне като агресор, аз ще съм на страната на България.“

Но след това разговорът се превръща в словесен лабиринт за това кой кого би нападнал и защо. Костадинов категорично заявява, че винаги ще бъде на страната на България, но същевременно изгражда цялата си аргументация върху тезата, че Русия всъщност е жертва на западна агресия.

Косово, Газа и Украйна – всичко в един пропаганден миксер

Костадинов използва Косово и войната в Газа, за да аргументира тезата си за двойни стандарти:

„Заради подобни насилия, заради подобни насилия израелците извършиха геноцид в Газа и продължават да го вършат и в момента... Само че когато това нещо се прави от, да кажем, други сили, когато израелците избиват палестинци в Газа, това не е проблем. Те имат право на самозащита. Обаче Русия няма право на самозащита.“

Това е типичен пропаганден похват: различни конфликти, различни исторически и международноправни обстоятелства се поставят в един общ калъп, за да бъде произведен удобният извод – „Западът е лицемерен, Русия е жертва“.

А „пацифистът“?

Особено любопитен беше финалът на този спор. Костадинов се представи като човек, който изпитва „страх и ужас“ от войната:

„Аз съм изключителен пацифист... просто изпитвам страх и ужас от това, което се случва, когато умират млади хора.“

Но когато журналистката го пита кой е започнал войната, следва вече познатият отговор – не Русия.

Така „пацифизмът“ на Костадинов се оказва вълнуващ: мирът е прекрасен, стига да не се налага да се назове кой е нарушил мира.

Шипка и поредната атака срещу „системата“

В края на интервюто лидерът на „Възраждане“ защити позицията си срещу ремонта на паметника на Шипка. Той заяви, че партията има опасения за съдбата на музейната експозиция и посочи като проблем фирмата, която трябва да извърши ремонта.

Костадинов постави под съмнение и връзките на фирмата с ДПС:

„Другото нещо обаче, което разбираме, е, че фирма на ДПС ще прави този ремонт.“

И добави:

„Имаме притеснения, затова питаме.“

Тук поне формулировката е по-внимателна – „имаме притеснения“, а не категорично твърдение за доказан заговор.

В крайна сметка интервюто показа добре познатия политически модел на Костадинов: България трябва да бъде „независима“, Европа е подозрителна, НАТО е част от проблема, Украйна носи отговорност за войната, Русия се „защищава“, а всяка критика към Москва лесно се превръща в „фашизъм“, „провокация“ или подготовка за Трета световна война.

Само едно нещо остана неясно: ако Костадинов действително смята, че Русия е жертва, Европа е агресор, а войната се разгаря от ЕС, как точно изглежда в неговата геополитическа карта моментът, в който Москва носи отговорност за собствените си решения?

Faktor.bg