Шабнам фон Хайн, Дойче веле

Не е ясно дали и как ще продължат преговорите между САЩ и Иран. Към момента не се очертава пробив. Кой всъщност дърпа конците зад кулисите в Техеран и кои са най-влиятелните фигури.

САЩ се опитват да постигнат споразумение с Иран, с което окончателно да бъде сложен край на войната. Разговорите обаче са в задънена улица. Американският президент Доналд Тръмп смята, че причината се корени във вътрешнополитическия хаос в Техеран. Според него в момента има борба за власт между “хардлайнерите” и “умерените, които всъщност не са съвсем умерени, но получават все по-голямо одобрение”. Си Ен Ен съобщи, че американската армия вероятно планира целенасочени удари срещу ръководни дейци на иранската армия, които съзнателно саботират преговорите, а сред най-важните цели вероятно ще е Ахмад Уахиди, който оглавява Революционната гвардия от март 2026 г.

Кой е Ахмад Уахиди  

68-годишният командир на иранската Революционна гвардия наследи Мохамад Пакпур, който беше убит на 28 февруари - в първия ден на войната. Уахиди е познато лице както в Иран, така и в международен план. От 2007 г. Интерпол го издирва по обвинения, че е участвал в атентата срещу еврейската общност в Буенос Айрес, който уби 85 души и рани над 300. По това време Уахиди беше командир на елитните бригади “Ал Кудс”, които отговарят за дейността на Революционната гвардия на Иран зад граница.

Уахиди се присъединява към Революционната гвардия на 20-годишна възраст и се издига по време войната срещу Ирак. Той се смята за близък до хардлайнерите в Иран и по времето на президента Ахмадинеджад е министър на отбраната. Уахиди е бил и министър на вътрешните работи в кабинета на президента Ебрахим Раиси. По време на протестното движение след смъртта на Джина Махса Амини от 2022 г. Уахиди е една от централните фигури, отговорни за кървавото потушаване на недоволството. Според ирански източници Уахиди е сред хората, които имат пряк контакт с новия върховен лидер на Иран - Моджтаба Хаменей.

В анализи на американския Институт за изследване на войната и на Проекта „Критични заплахи” се изказва предположението, че Уахиди може да е с по-силни позиции във вътрешната борба за надмощие от председателя на парламента Мохамад Багер Галибаф.

Кой е Мохамад Багер Галибаф

Мохамад Багер Галибаф е сред най-влиятелните политици в Ислямската република и също има близка връзка с Революционната гвардия. От 2020 г. Галибаф е председател на парламента на Иран.

Роден е през 1961 г., а по време на войната между Иран и Ирак е командир от Революционната гвардия, към която се присъединява след Ислямската революция. Като председател на парламента на Иран той водеше първите преговори със САЩ в Пакистан, но засега не е ясно дали ще продължи да играе тази роля. Официално Техеран отрича, че вътрешни конфликти влияят на преговорния процес. Твърди се обаче, че Галибаф е предупреждавал да не се дава повече власт на хора като Саид Джалили, който според него “ще унищожи Иран”.

Саид Джалили - хардлайнерът

На 26 април американския новинарски канал “Фокс нюз” съобщи, че Джалили е “ултра хардлайнерът, който се подигра на Тръмп, и който предстои да поеме в свои ръце преговорите по иранската атомна програма”. Официално потвърждение за това няма. Саид Джалили е един от най-влиятелните хардлайнери в иранската политическа система, който е против всякакво сближаване със Запада.

Като мнозина от неговото поколение той се записва в армията по време на войната срещу Ирак (1980-1988) и докато служи на фронта, е ранен. През 1989 г. започва кариерата му във външното министерство на Иран, а по-късно е влиза в администрацията на Върховния лидер и работи като секретар на Върховния съвет за национална сигурност от 2007 до 2013 г. По това време той е и основен преговарящ за ядрената програма на Иран и насочва страната към конфронтация със Запада, в резултат на което на Техеран са наложени нови санкции от ООН.

Моджтаба Хаменей - върховният водач на Иран

Роденият през 1969 г. Моджтаба Хаменей е вторият син на убития в края на февруари аятолах Али Хаменей. Откакто беше обявен за нов върховен водач на Ислямската република на 8 март 2026 г., той не се е появявал публично. За разлика от баща си той никога не е бил активен в публичното пространство, но сега мнозина се питат дали изобщо е оцелял при атаката, която уби баща му.

По информация на “Ню Йорк Таймс” от миналата седмица Моджтаба Хаменей е с много сериозни наранявания и се намира на тайно място, където няма никакви електронни комуникации. Президентът Масуд Пезешкиан, който е и сърдечен хирург, също се грижи за Хаменей, твърдят запознати.

Масуд Пезешкиан - президентът
  
Пезешкиан е президент на Иран от юли 2024 г. Той е сърдечен хирург, който беше министър на здравеопазването от 2001 до 2005 г. По-късно беше и заместник-председател на иранския парламент (2016 до 2020 година). Иранската политическа система предполага, че президентът е подчинен на върховния лидер, който държи фактическата власт над армията, Революционната гвардия, съдебната система и външната политика.

Пезешкиан постоянно подчертава, че е важно да се водят преговори със САЩ и апелира за “честни и равнопоставени разговори”. Официално той подкрепя Мохамад Багер Галибаф, който водеше първите преговори от името на Иран.

Абас Арагчи - външният министър
  
Арагчи също се обявява за преговори. Той е външен министър на Иран от 2024 г. и е официалното лице за преговорите със САЩ. Той също е участвал в Ислямската революция още като тийнейджър, а после се е сражавал във войната срещу Ирак като част от Революционната гвардия. През 1989 г. Арагчи започва да работи във външното министерство на Иран, а после е посланик - първо във Финландия, а после и в Япония. През 2015 год. той е главен преговарящ по иранската атомна програма, когато беше сключена т.нар. сделка между Иран и световните сили (САЩ, Франция, Великобритания, Германия, Русия, Китай).

В последните дни Арагчи пътува до Пакистан, Оман и Москва, участвайки активно в дипломатически усилия за прекратяване на войната. Иранската новинарска агенция “Фарс”, която е близка до Революционната гвардия, съобщи, че Иран е изпратил “писмени послания” до американското правителство чрез посредниците от Пакистан. Там са описани най-важните позиции на Иран в преговорите – относно Ормузкия проток и иранската атомна програма.