Христофор Колумб остава един от най-оспорваните и вдъхновяващи личности в световната история. Пет века след смъртта му, неговата роля в колонизацията на Америките е неоспорима, но въпросите около произхода му и мястото на погребение продължаваха да вълнуват учени и историци. Днес, благодарение на модерни ДНК технологии, испански изследователи смятат, че най-сетне са разплели тези две вековни загадки.

Мистериозният произход на Колумб

Дълго време се приемаше, че Христофор Колумб е роден в Генуа, Италия, около 1451 г. Традицията го сочеше като син на тъкач, израснал в средите на търговци и мореплаватели. Въпреки това, различни алтернативни теории предполагаха, че той има португалски, баски или дори еврейски произход. Причините за тези съмнения се коренят в липсата на убедителни документи, както и в езиковите и културни особености в писмените му материали.

Преди да се прочуе, Колумб работи като моряк и търговец, плавайки в Средиземно море и Северния Атлантик. В началото на 1480-те се установява в Португалия и започва да разработва идеята за западен морски път към Азия – амбиция, която повечето европейски учени тогава смятали за наивна.

След като не получава така нужната му подкрепа в Португалия и Генуа, Колумб отива в Кастилия, където  благодарение на кралица Изабела I и крал Фердинанд II през 1492 г. се сдобива флотилия от три кораба – Санта Мария, Ниня и Пинта. С тях той осъществява няколко плавания.

Първото пътуване (1492–1493): Колумб достига Бахамските острови, мислейки, че е открил Азия. След това посещава Куба и Еспаньола (днешен Хаити/Доминиканска република), където основава първото европейско селище в Новия свят – Ла Навидад.

Второто пътуване (1493–1496): Този път с 17 кораба и над 1000 души, Колумб се завръща за колонизация. Посещава още острови от Карибите – Доминика, Гваделупа, Ямайка – и основава ново селище - Исабела.

Третото пътуване (1498–1500): Колумб открива устието на р. Ориноко в Южна Америка, осъзнавайки, че това не е Азия, а нов континент. Управлението му на Еспаньола обаче е поставено под въпрос и той е върнат в Испания с окови.

Четвъртото пътуване (1502–1504): В последния си опит Колумб търси проход към Индийския океан. Плавал дълго време покрай Централна Америка – днешните Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама. Изтощен и болен, той се завръща в Испания през 1504 г., където умира две години по-късно.

Пътят на костите

След смъртта си през 1506 г. във Валядолид, Испания, останките на Колумб поемат собствено „пътешествие“. Първо тленните останки на великия мореплавател са положени във францискански манастир, след това пренесени в Севиля. През 1542 г. – по желание на сина му Диего – костите са транспортирани в Санто Доминго. През XVIII в. те отново са преместени – този път в Хавана, Куба, и накрая – през 1898 г. – се завръщат в Севиля, където са погребани.

Успоредно с това, в катедралата на Санто Доминго остава оловна кутия с надпис “Cristóbal Colón”, съдържаща костни фрагменти, заради което учените излизат с хипотеза за „двойно погребение“.

Науката влиза в действие

Всички тези мистериозни обстоятелства са причина проф. Хосе Антонио Лоренте от Университета в Гранада да приложи ДНК анализ, за да провери кои останки принадлежат на Колумб. Екипът му сравнява проби от предполагаемите кости на Колумб в Севиля с останки от тялото на мореплавателя, предоставени от неговия син Фернандо и брат му Диего.

„Благодарение на съвременните технологии, потвърдихме с висока степен на сигурност, че останките в Севиля са наистина на Христофор Колумб“, заявява Лоренте.

Въпреки това, предвид факта че нито един от двата скелета не са цели, е възможно част от тленните му останки да се намират както в Испания, така и в Доминиканската република.

Въпреки всички неясноти около Колумб, той остава една от най-значимите фигури в човешката история. Неговото първо пътуване през Атлантика през 1492 г. поставя началото на контактите между Европа и Америките – събитие с колосални икономически, културни и демографски последици. Макар наследството му днес да е обект на остри спорове, включително обвинения в насилие над местните народи, неговата роля в глобалната история е безспорна.