Емилия Милчева, Дойче веле

Той е бил депутат от ДПС, вицепрезидент на групировката "Мултигруп", сътрудник на бившата ДС. И вече си има паметник: кой и защо издигна бронзовата статуя на проф. Денчев пред УниБИТ? 

След като проф. Стоян Денчев, бивш депутат от ДПС, приживе се увековечи с паметник, едва ли ще има изненадани, ако лидерът на ДПС Делян Пеевски се сдобие със свой, издигнат например пред парламента. Някой може да приеме насериозно тази шега и скоро на жълтите павета до служебния вход на парламента наистина да се появи в цял ръст от бронз гражданинът Д. в композиция с двама-трима гардове.

Е, за този паметник ще трябва да се произнесат и Столичният общински съвет (СОС), и Министерството на културата, докато скулптурната композиция "Професорът" е одобрена от Академичния съвет на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) да бъде поставена на територията на УниБИТ.

Всичко тръгва от Елхово

Скулптурната група, която носи подписа на Александър Хайтов, изработил и статуята на Цар Самуил в центъра на София, е обявена като символ на "знанието, приемствеността и човечността" в прессъобщението на УниБИТ. Друго съобщение - на Студентския съвет и Студентското представителство на вуза, пояснява, че идеята идва от тях. "Идеята за композицията бе представена и обсъдена в рамките на Студентския съвет, след което получи одобрение и подкрепа от Академичния съвет на университета. Тя изцяло е резултат от наша студентска инициатива и е израз на стремежа ни да оставим траен знак, който символизира знанието, приемствеността и човечността, както и връзката между поколенията студенти и преподаватели."

Дойче Веле се свърза с представители на Студентския съвет в опит да разбере как сред тази общност от млади хора е възникнала инициативата да увековечат свой преподавател, бил той и бивш ректор (2012-2018 г.). Потърсен с въпроси "Кой от Студентския съвет е предложил и единодушно ли е приета идеята?", председателят Георги Николов заяви, че информацията е конфиденциална и не би могъл да каже нищо повече извън публичната им позиция.

По-късно за Дойче Веле Мария Гуркова от Студентския съвет обясни как стоят нещата. "Всяко лято в Болярово, община Елхово, УниБИТ организира международен летен университет - м.г. колегите се върнаха оттам и ни дадоха информация, че е имало идея за такава композиция в Елхово, но не се е реализирала. И ние решихме да я осъществим в УниБИТ." Ямболският град е родно място на Денчев.

Проверка на Дойче Веле на сайта на община Елхово установи, че за целта на 19 февруари 2024 година е била внесена докладна записка от кмета Петър Гендов на заседание на Общинския съвет. Под Ν°20 там фигурира документ относно "Съгласие за поставяне на пейка със силуета на проф. д. ик. н. Стоян Денчев пред Читалище "Развитие 1893" - Елхово". Кметът на Елхово е избран от коалиция от седем политически сили: БСП за България, ПП-ДБ, "Български възход", "Има такъв народ", СДС, "Земеделски народен съюз" и ВМРО-БНД.

Всъщност предложението идва от бизнесмена Методи Маджаров, който, според докладната, "желае да постави пейката по случай рождения ден на 11.02.2024 и многобройните заслуги на проф. д. ик. н. Стоян Денчев", и поема всички разходи - за изработка и поставяне. Самият Денчев е дал съгласието си. Въпреки че има одобрена схема от главния архитект на общината, идеята се реализира в София от същия инвеститор. Според медийна информация бизнесът му е бил свързан с дистрибуция на български козметични продукти в Русия и също като Денчев е родом от Елхово.

"Разбрахме за идеята, изложихме я на Академичен съвет и единодушно решихме да се свържем с Маджаров, за да го помолим да я осъществи", обясни пък Гуркова. Тя не знае на колко възлизат разходите.

Така вместо в центъра на Елхово, паметникът бе поставен в столичния вуз - за прослава приживе на проф. Денчев, някога политик, също и вицепрезидент на групировката "Мултигруп", осветен и като сътрудник на бившата Държавна сигурност.

Никой не казва "не"

В историята на тоталитарна България двама висши партийци са имали паметници приживе. Единият е Първия - Тодор Живков, а монументът е издигнат през 1981 в родния му Правец и премахнат година по-късно, а другият е Цола Драгойчева, сама открила паметника си в Бяла Слатина през 1983, по случай 60-годишнината от Септемврийското въстание. И ако за тези два е платено с държавни средства, през 1920 учители и ученици са събрали средства за паметника на писателя Иван Вазов, издигнат в Морската градина във Варна - също приживе, година преди смъртта му.

В историята с бронзовия професор Денчев, достойна за сатириците и карикатуристите от "Прас-прес", има три особено впечатляващи момента.

Първо, академичният състав в уж "европейски" университет, който трябва да е храм на просветени умове, не намира нищо нередно в това да гласува "за" паметник на жив човек. Никой не казва "не", сякаш подобна инициатива е част от учебния план. Никой не е сметнал, че е неуместна, без значение какви са заслугите на Стоян Денчев за превръщането на някогашния полувисш институт в университет и колко голяма е човечността му.

Второ, същият този университет безкритично публикува във Фейсбук прессъобщение за "скулптурната композиция", увековечаваща бившия ректор (коментарите под него са ограничени). Тази личност не е променяла хода на науката или историята, но вече е променила пейзажа пред университета. Текстът звучи патетично и възторжено, все едно изваден от отдел "Пропаганда" на ЦК.

Трето, студентите, вместо да бъдат пазители на независимостта и критичното мислене, стават проводници на бронзовата инициатива. Макар че в коментарите си за Дойче Веле и Николов, и Гуркова изтъкнаха, че всичко е правено от сърце и по убеждение и никой от ръководството на УниБИТ не им е повлиял, изглежда странно - заради предисторията с Елхово.

А най-тъжното е, че никой от Университета по библиотекознание не е предложил паметник на Михаил Буботинов - учителят, дал идеята за Народната библиотека.

Както е тръгнало - днес пейка, утре статуя, вдругиден… мавзолей. Някой вече може и да си го поръчва на мястото на паркинга срещу парламента.