Д-р Любомир Канов

Бъдещето?

Ако приемем, че нашата европейско -американо - антлантическо - австралийска цивилизация, дори с неизбежните в случая съмнения за нашата българска принадлежност към нея, превъзхожда останалите цивилизации и особено ислямската цивилизация, би трябвало да си отговорим не само с какво, но и защо тя е извоювала това превъзходство. Отвъд технологичните достижения и ретроградните културни грешки на Исляма, между които са забраните за печатане на книги, задушаването на свободата на идеите и плурализма на мненията от шериатските правила и от деспотизма му, впрочем не чужди и на европейските управления, особено през ранното Средновековие и по времето на Инквизицията, изглежда че все пак най-главната отличителна особеност на нововъзникналият Ислям и нашата цивилизация, която може да бъде проследена назад до основаването на Християнството е

въпросът за мястото на жената в обществото

 Това е особено очевидно в условията на днешния несъмнен културен сблъсък, който всъщност придобива очертанията на една истинска културна война с много ясен демографски аспект и с все по-кръвопролитен, макар и скрит от полезрението завоевателски характер. При това, завоевателите не са "колониалистите" от европейски произход, а хора произхождащи от третия и то главно ислямски свят, независимо дали са родени в Европа или другаде. Това което те споделят помежду си е културният, религиозен и етнически код, споделян през всичко онези столетия, когато и бил извоюван и изкопан дълбокият цивилизационен ров между двете най-доминиращи човечеството монотеистични религии. А това което не приемат и не одобряват в по-голямата и несекулазирана част на обществата си е именно европейския културен код, особено най-основната му, базирана върху Християнството концепция за мястото на Жената в обществото.

Сигурно ще се намерят хора, които да доказват, че жените с техните закриващи ги бурки и напълно безправен статус в ислямските общества са фактически щастливи и непрестанно приветстват своя пълноценен живот в затворените си каземати, откъдето могат да излизат по усмотрение единствено на своите мъжки притежатели или роднини. Ще се намерят и такива, които да говорят за морала на тези жени, запазен от блюстителите на Корана в противовес на падналите европейски жени, показващи плътта и косите си по улици, плажове или дискотеки. По-малобройни групи от свръхрелигиозни ислямски догматици могат да намерят теологични или нравствени причини даже и за физически мутилации целящи да изкоренят еротичното наслаждение и респективно да отклонят жената от основните й детеродни функции. Една основна световна религия и цивилизация в протежение на горе-долу толкова векове, колкото е съществувала Българската държава, базира своите социални правила и постулати, наред с всичките други свои принципи върху безправието на Жената. Тя е придатък, подчинен и безгласен член на едно общество, където решенията се взимат от мъжете, а тя е делегирана в задните стаи, където, скрита зад фереджето си от обществото, изпълнява основните функции да ражда и да отглежда потомците на своя повелител и стопанин. На нея й е отказано образование или значима социална и обществена роля в онези решения, които са решаващи за политиката и управлението. Техният умствен капацитет, таланти, дарби, способности в науката, изкуството или образованието са погребани и от техните заложби радикалното ислямско общество не получава нищо друго, освен демографски прираст и при това, само половината от този прираст се брои като валиден, а именно мъжките наследници. Този подход на организиране на обществото е донесъл със сигурност неизчислими щети и загуби върху развитието на ислямските цивилизации в историята, макар че със сигурност е допринесъл за организирането на огромни армии и успешни военни походи. Поне донякъде и до една повратна точка, когато западните общества под влияние на свободата на индивида, все повече освобождаван от средновековния гнет, поради разширяването на кръгозора на огромни маси хора, на технологията, образованието, книгопечатането, науката и да, потенциала на жените в обществото, решително взимат връх и историческата тенденция се преобръща. Това не е непременно битката при Лепанто, където символично Сервантес загубва една от ръцете си в битката. Работата е там, че с другата си ръка той написва един от първите романи в новата история на Европейската Цивилизация и това наред с всички други многобройни достижения на Западната цивилизация, показва кои общества са по- напред в съревнованието между двете култури. Не само по това време, но и много по-преди, а и след това в ислямския свят не са писани, издавани и печатани никакви книги, защото всичко което трябва да бъде казано, го има

вече написано в Корана 

Така достигаме и до днешни дни, където превъзходството в културно и научно отношение може да се измерва в броя на получените Нобелови награди от страните с ислямско вероизповедание в сравнение с тези от останалия свят, а във военно отношение войните на арабските държави срещу Израел. Тука ще изключим разбира се Нобеловите награди на Салман Рушди и Орхан Памук, защото те по-скоро са тържество на западната култура в опресивната среда на ислямския обскурантизъм и заплахите срещу тях, отколкото ислямско достижение.

Какво обаче остава скрито под повърхността на това че обществата развили технологиите, обществата и цивилизацията на Запад са много по-напреднали спрямо онези доминирани от Исляма по отношение на правата и развитието на личността и особено на жената? Това което убягва в течение на дълго време е, че жените в ислямските общества, докато техните връстнички на Запад са получавали образование, усвоявали са знания и са навлизали буквално във всички професии наравно с мъжете, допринасяйки за общия просперитет, забулените жени на Изток неспирно са раждали многобройни деца. Поколенията на ислямските семейства, дори когато не става дума за законните четири и понякога повече жени са нараствали неуморно, докато жените и хората изобщо на Запад са инвестирали не толкова в поколенията, колкото в своето собствено индивидуално израстване и просперитет.

Западният човек е развивал своята Личност, Източният човек е засилвал своя Род. Макар и този Род да е оставал на ниско интелектуално и образователно равнище, той е нараствал и е придобивал Демографска мощ. Тоест неусетно се е разгърнала онази вечна подмолна

борба и съперничество между Качеството и Количеството,

 където Западът се оказва масивно изпреварен от Изтока в количествен смисъл. Освен това изведнъж се очертава скритата дилема за отношението към ценността на отделния човек, на индивида, спрямо ценността на Рода и неговото оцеляване. Западният набор от морални постулати поставя Индивидът от мъжки или женски пол и неговите права като най-висшата ценност, която трябва да се защитава без никакви компромиси, но на Изток, особено що се касае за жената, това изобщо не е така. Доколкото тя продължава да произвежда поколение след поколение нейната роля тя е оставена да води своето безправни съществуване. Макар доста и опростено може да се каже, че в това развитие, дори без конфликта на религиозна база между двете култури, които се отнасят до интерпретацията на това каква е Божията воля, неизбежно е заложен конфликта за това кой ще разполага, разпределя и ще ползва ресурсите на единствената планета, която Човечеството обитава и трябва да поделя по някакъв разумен начин.

В този неизбежен, както се вижда конфликт, изглежда доста съмнително, че все по- намаляващите като численост отделни индивидуалности, с техните културни особености и стремежи към личностно усъвършенствуване, включително жени, които произвеждат все по-намаляващ брой наследници ще бъдат успешни срещу колосалните демографски прирасти на изповядващите ислямското отношение към жената и към продължаването на Рода.

Кой ще победи:

Индивида или Рода?

Това е Въпросът!