Вчера Св. Синод на БПЦ начело с проруския патриарх Даниил, и в компанията на високпоставени московски гости отпразнуваха 100 от както най-големият храм в България, издигнат в София е осветен с името „Св. Александър Невски“. Духовниците слуги на Кремъл и руското православно робство мълча обаче подло, че не през цялата си история катедралата е носила името на масовия убиец и фалшив светец Невски.

Храмът е построен през 1912 година с името „Св. Александър Невски“. Всъщност такова неслучайно е и решението на първото Велико народно събрание, което е свикано по време на фактическа руска окупация на територията, съставляваща днешна България.

Десетилетия наред църковната ни история криеше, че 19 октомври 1915 година се оказва един изключителен ден за България. Правителството, ръководено от премиера Васил Радославов, взима изключително тежко, но родолюбиво държавническо решение - катедралният храм в София „Св. Александър Невски” да бъде преименуван и

 да носи името Съборна църква “Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий”

 Единодушно гласуват всички министри, а смелото решение е взето с протокол № 166 на МС. Така българската държава ясно показва, че Русия е вражеска страна, а България може да има самостоятелна и независима външна политика, отказвайки да бъде третирана като васал на „братушките“ и имперските им амбиции. Този исторически факт е малко известен и през последните години на комунизъм и посттоталитарен преход е грижливо укриван и подценяван от обществото.
До крайното решение се стига, след като на 14 октомври руски кораби и самолети вероломно нападат Варна, бомбардират морската столица, а българите изпитват реално силата на руската „любов“. На 1 октомври 1915 г. е обявено влизането на страната ни в Първата световна война на страната на Тройния съюз. „Братушките“ са гневни на Царство България заради опитите да води самостоятелна политика. Анти българската пропаганда е обхванала мощно руските медии, а омразата към всичко българско се насажда в руското общество. За да даде урок на непокорната млада държава, а и за да отговори на обществените настроения, руският флот получава заповед да бомбардира Варна, като наказателна акция срещу българите.
Руската ескадра е съставена от 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда, и се командва от вицеадмирал Новицки. Обстрелването на Варна продължава един час и седем минути, а след това противникът се оттегля неочаквано. Причината за обрата е заради две немски подводници U – 7 и U – 8. 

Последствията от нападението са тежки. Загиват девет души – петима мъже, едно момче и три жени. Ранените са 24, като сред тях са двама офицери и четирима войници, които изпълняват служебните си задължения. Значителни са материалните загуби за града, те се оценяват на 2 милиона златни лева.
Нападението на Варна има отзвук както в българския, така и в международния печат. Вестниците оценяват станалото като варварски акт. Според вестник „Дневник” русите убиват не само жените и децата във Варна, те

убиват веднъж завинаги русофилството

Много силен е коментарът във вестник „Балкански куриер”:

„Тежко впечатление остави в политическите среди в София съобщението, че руската черноморска флота е бомбардирала града Варна. Русия стреля срещу създадената от нея България. И защо? Само за това, че последната се стреми единствено към обединение на своята нация и пристъпи към реализирането на своите идеали, едвам след като Русия се опита и не успя да принуди Сърбия доброволно да отстъпи.
Цар Николай II не погазва ли завета на дядо си Александър II, нашия обожаем освободител, който ни начерта Сан Стефанска България”.

Публикация във вестник “Камбана” отправя директен призив към управляващите и гражданите в знак на протест срещу руското варварство да бъде сменено името на храма „Св. Александър Невски” Министър-председателят Радославов откликва само четири дни по-късно на обществената идея. Решението е подкрепено и от църковните среди, които приемат най-големия български храм да носи имената на Светите братя Кирил и Методий. Всъщност публична тайна е, че първоначалната идея е този величав храм да носи името на покръстителя княз Борис. Но лукавата руска дипломация, с помощта на родни продажници русофили успява да обърне намеренията и да наложи, въпреки волята на българските политици и духовенство името на руския светец Александър Невски.
Малко повече от пет години храмът носи името Съборна църква “Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий”, но след края на Първата световна война, в началото на март 1920 г., името отново е възстановено на „Св. Александър Невски”. Заслуга за новото коленичене пред Русия има изцяло земеделското правителство на Александър Стамболийски. А през септември 1924 година катедралата официално е осветена с името на руския светец.
Всъщност и до днес за православните българи малко известна е истината за житието на натрапения на България руски „светец“ Александър Невски. През различни етапи от живота си той се оказва едновременно православен, католик и мюсюлманин. За него Солженицин казва, че е обрекъл Русия на многовековно робство, а Карл Маркс го определя като 

„смес от татарски майстор-палач, подмазвач и върховен роб“

Историкът Алексей Волович пише за изтъканата от противоречия и низости фигура на светеца:

„Почти цялата европейска историческа мисъл се свежда до това, че „именно колаборационизма на Александър по отношение на татаро-монголите и предателството към братята му Андрей и Ярослав през 1252 г. е довело до установяването в Русия игото на Златната орда”.

Именно измисленият светец Александър Невски, на когото българите се кланят е един от основните виновници за 240-те години на робство за народите на Русия, тъй като той е принудил хората да признаят Златната орда, без бой и оръжие.
Днес отново се налага българите  да осъзнаят един зловещ факт, който вероятно е и един от най-тежките митове, с които е поробена душата и вярата им - катедралният храм на Църквата им носи името не само на жесток тиранин и убиец, но и на човек,

който завършва живота си като мюсюлманин

Днес повече от всякога България има сериозни основания да промени отново името на катедралния храм, защото Русия в своята военна доктрина ни е обявила за враг, а нейни политици непрекъснато заплашват страната от обстрел с ракети и изкупуване на земята ни. Кремъл съвсем не крие, че дори и  с насилие иска да върне страната в своята евразийска и диктаторска орбита. Още повече, че такова решение няма да бъде прецедент, защото в годините на демокрация е сменено името на храм и то в София, заради капризи на олигарх. 
Днес повече от всякога и обществото е узряло за тази наложителна промяна – стартирани са няколко подписки с искане за промяна на името. Но до този момент и църковната и светската власт угоднически на Русия мълчат за настроенията на гражданите. Сред проваления и църковен и политически елит няма народен водач, който по примера на Радославов, правителството му и тогавашните митрополити да пристъпи към преименуването на храма.
От 10 години съществува и друг проблем – служебният кабинет на Георги Близнашки прехвърли от държавата на БПЦ собствеността на катедралата. Така днес смяната на името й може да се случи само по волята на патриарха и Синода. Тоест невъзможно е да се случи, защото

и двете институции са под тотална руска зависимост

За утеха на този етап ни остава  делото на премиера либерал Васил Радославов - ярък пример за родолюбие и национална независимост, но и знак, че днес повече от всякога сме под руско робство.