Активната съставка AZD1222 можеше да не влезе в употреба като „ваксината AstraZeneca“, а вероятно като „ваксината Merck“. Или под съвсем друго име. Защото, когато екипът около Сара Гилбърт от Института "Дженър" към Британския университет в Оксфорд разработи своята векторна ваксина срещу новия коронавирус, AstraZenca не беше първият избор на изследователите като търговски партньор, пише Мартин Мюлер в „Der Spiegel”, предава "Дарик".

В крайна сметка най-високо котираната фармацевтична компания в Обединеното кралство стана избраната фармацевтична компания, а AZD1222 стана „ваксината AstraZeneca“. Компанията, за която само във Великобритания работят десетки хиляди души, се съгласи да продава AZD1222 на себестойността й, като се доказа и като силен партньор в производството и продажбата на университетската ваксина.

Недостатъкът? AstraZeneca имаше малък опит с ваксините.

Групата, създадена през 1999 г. чрез сливане между британската химическа и фармацевтична компания Zeneca и шведската фармацевтична компания Astra, е в тежка категория в печеливши области като онкология, диабет и респираторни заболявания. До 2011 г. дори зъбните импланти бяха част от портфолиото й.

Astra стана световно известна със своите блокери на стомашната киселина с активната съставка омепразол - на моменти това беше най-продаваното лекарство в света. Но, за разлика от британската компания GlaxoSmithKline (днес партньор на базираната в Тюбинген компания Curevac), ваксините не са част от основния бизнес на AstraZeneca.

В допълнение към ваксината срещу Covid 19, AstraZeneca предлага на пазара, например Fluenz Tetra, противогрипна ваксина, която може да се прилага и като спрей за нос вместо със спринцовка. Отдавна се обсъжда дали това може да проработи и в бъдеща ваксина срещу коронавируса. Вече е изпробвано с хамстери и маймуни.

Човекът зад AstraZeneca е Паскал Сорио, 61-годишен, главен изпълнителен директор на групата. Той редовно се биеше с други момчета в парижко предградие като малък, а през 2019 г. спечели 14 милиона британски лири. Обученият ветеринарен лекар всъщност искаше да специализира в лечението на коне, като конете са все още една от страстите му и до днес. Братята му са лекари. Сорио завършва университета HEC в Париж, работи във фармацевтичната индустрия от 35 години, включително в Roussel Uclaf, Hoechst, Aventis (сега Sanofi), Genentec и Roche. Членове на семейството му живеят в Австралия, където той също редовно отскача.

Шефът обича да идва с раница

Сорио е считан за непретенциозен. Когато посещава германския клон на AstraZeneca във Ведел близо до Хамбург, той идва сам и с раница на търба. Сорио говори перфектно английски с тежък френски акцент.

Той е смятан за движещата сила на компанията, като премести централата от Лондон в университетския град Кеймбридж. Веднъж каза: "Ако не страдате от неуспехи в научните изследвания, не сте били достатъчно иновативни."

Под ръководството на Сорио AstraZeneca генерира около 20 процента от продажбите си в Китай. Шефът залага предимно на лекарства за рак, пазар, който вече се оценява на около 150 милиарда долара, и който се очаква да се увеличи повече от 2 пъти до 2027 година.

Но иновациите са само половината от битката във фармацевтичната индустрия. Често растежът се купува. AstraZeneca обяви през декември, че ще купи Alexion. Цената за специализирания доставчик на лекарства срещу редки болести се оценява на около 39 милиарда долара. Перспективите за възвръщаемост на инвестицията се считат за добри. Soliris все още е основният продукт на Alexion. Използва се срещу редкия синдром на Marchiafava-Micheli, състояние, което унищожава червените кръвни клетки. Цената на едно лечение е 600 000 долара годишно.

През юни 2020 г. се разпространиха слухове, че AstraZeneca може да поеме американската фармацевтична компания Gilead. Gilead също е активен в борбата срещу Covid-19 и е разработил активната съставка ремдесивир. Това би било една от най-големите фармацевтични сделки в историята, като по това време новата компания щеше да има прогнозна пазарна стойност от 240 млрд. долара. Досега нищо не е излязло от поглъщането.

Тъй като много неща във фармацевтичната индустрия са взаимосвързани, AstraZeneca също има различни обединения с други компании, които имат ваксини срещу коронавируса.

AstraZeneca продаде 7,7% на Moderna, американската компания, която разработи своя иРНК ваксина срещу болестта. Точното време на продажбата през миналата година е неизвестно, AstraZeneca генерира около 1,2 милиарда щатски долара от транзакцията.

След това борсовата стойност на Moderna нарасна още повече - на моменти до над 60 милиарда щатски долара. Сделката с Moderna все още беше добър бизнес за AstraZeneca.

Едната цел беше да се получи достъп до стартиращата иРНК (mRNA) технология. Очевидно Сорио е имал други индикации впредвид, тъй като ваксината AstraZeneca се основава на генетично модифициран аденовирус.

Има и още едно име, свързано с AstraZeneca: Pfizer. Производителят на Виагра искаше да поеме AstraZeneca през 2014 г. - за 117 милиарда долара.

Въпреки раздутата оферта, Сорио отблъсна враждебното поглъщане. Днес AstraZeneca е два пъти по-ценна, отколкото тогава.

Това, че именно коронавирусната ваксина се превръща в имиджов провал за AstraZeneca, е горчив хап. Процесът на разработката й беше повече от неравен. Съобщението на корпорацията от ноември 2020 г., в което беше обявена ефективност от около 70 процента, прикри как се стигна до тази цифра, както можеше да се прочете малко по-късно в британското медицинско списание "The Lancet".

Изглежда, че от AstraZeneca случайно бяха дали на група доброволци половин доза, а след това и пълна доза от ваксината в своето клинично проучване. Това доведе до ефективност от над 90 процента. В другата група, в която доброволците получиха две пълни дози, ефективността е била само 62 процента. Средната стойност на двата резултата е 70 процента ефективност. Което и до днес не се отразява добре на престижа на препарата.

Предшественикът на Сорио - Дейвид Бренан, изтъкна в интервю през 2006 г., че подобни грешки могат да останат неизменно свързани с името на компанията. На въпрос дали производителите на лекарства имат проблем с имиджа си, той отговори в „Handelsblatt“: „За съжаление наистина е така - много хора оценяват нашите продукти, но не и компаниите (които ги произвеждат)."