Емилия Милчева, Дойче веле

“Официални правителствени и бизнес представители са зависими от Русия. Ресурсите за постигането на тази зависимост се осигуряват чрез реализацията на големите инфраструктурни проекти в строителството и енергетиката на България чрез участието на “наши” компании, като поръчките се възлагат на неоправдано високи цени.” Този цитат би могъл да е от изследване на Лабораторията за управление на рискове на бившия премиер Иван Костов. Но е от годишния доклад на Евроатлантическия център за сигурност, ръководен от бившия втори в ГЕРБ Цветан Цветанов. И още в самото начало можем да кажем, че подобна реторика е трудна за артикулиране в България, където “дифузната” (по Иван Костов) война на Русия, целяща разединение в ЕС и НАТО, не е дефинирана като заплаха за националната сигурност.

В края на 2019 изследователското звено на Костов приключи своята дейност. А до появата на доклада на Цветанов през юни т.г. нито една неправителствена организация или правителствена институция не беше анализирала публично националната сигурност на България в контекста на руските енергийни интереси, засилената активност на руските разузнавателни служби, вътрешната сигурност на ЕС и пр.

Кои са "зависимите"

Премиерът Борисов неизменно изтъква колко значими са за България проекти като втората линия на газопровода “Турски поток” и хъб “Балкан”. Те ще бъдат захранвани основно с руски газ, а българските власти влагат големи усилия и още по-големи публични средства за реализацията им. И въпреки множеството съмнения и скандали през годините за корупция в енергетиката, в т.ч. обществени поръчки за АЕЦ “Козлодуй” и проекти като хидровъзела “Цанков камък” и АЕЦ “Белене”, до момента наказани от правосъдието няма.

Силната енергийна зависимост от Русия генерира огромен корупционен потенциал, казва сега Цветанов и вкарва нова сюжетна линия, посочвайки “зависими”. В предаването “Седмицата” на Дарик радио водещият пита Цветанов кои са официалните правителствени представители, зависими от Русия. Отговорът на Цветанов: “Всички, които са участвали в защитата от страна на държавата при реализирането на тези газови инфраструктурни проекти”. “Премиерът на България казва, че трябва да се реализират…”, вметва водещият. ”Премиерът на България, вицепремиерът Томислав Дончев, който имаше пряко отношение, и срещите, които бяха провеждани и които останаха неясни защо се правят, а някои от срещите може би са правени и извън страната. Тук трябва да се говори и за Министерството на енергетиката”, отговаря Цветанов.

Така в заплетения възел на енергийните интереси за първи път бе вкарано и името на Томислав Дончев. През май 2018 той беше заедно с Борисов и енергийния министър Теменужка Петкова в Москва, за да преговарят за нова руска тръба през България. И малко над половината трасе на тази тръба, която властта нарича “Балкански поток”, е вече готово. Но за трети път срокът за пускането ѝ до границата със Сърбия се отлага - този път за края на годината, когато се очаква да доставя 4 милиарда куб.м. газ годишно за западната съседка.

Само че сега "Газпром" не бърза. И руският президент Путин няма да обвини България за забавянето. Причината: заради пандемията руската компания, която осигурява 36% от газа за европейския пазар, прогнозира за 2020 спад на износа с 16,4%, както и понижение на средната цена до 133 долара за 1000 куб.м., а през летните месеци дори до 70 долара. Тези очаквания бяха обявени преди месец и половина, а реалната заплаха от глобална рецесия може допълнително да ги влоши.

Лоши новини за държавната енергийна компания “Булгартрансгаз” - собственик на българския участък на “Балкански поток”. (Това се наложи заради предписанията на Третия енергиен пакет на ЕС, според които собственикът и доставчикът на газ трябва да са различни фирми). Тъй като трябва да осигури финансирането, до 30 юни “Булгартрансгаз” търси нови 400 милиона евро кредити, след като миналата есен взе назаем други 200 милиона евро за старта на строителството на трасето. Общата стойност на тръбата е 1,1 милиарда евро. Но тъй като икономическото възстановяване в условията на пандемия ще е много трудно, под въпрос остава каква част от проектната мощност на газопровода ще бъде запълнена в близко бъдеще, а оттам и каква ще е възможната печалба след експлоатационните разходи и разноските по изплащането на кредитите.

"Абсолютно обслужване на руските интереси"

По Дарик радио Цветанов коментира и факта, че 90% от газа през хъб “Балкан” ще е от “Газпром”, което, според него, е “абсолютно обслужване на руските интереси и засилване на руското политическо и икономическо влияние”. “Защо “Турски поток” ще бъде доизграден и реализиран за две години, а връзката между България и Гърция вече десет години не може да се реализира?”, пита още Цветанов. Интерконекторът, чийто пуск се очаква през октомври, вероятно също ще се забави. Но българските власти изглеждат по-фокусирани върху тръбата за руски газ.

На фона на сервилната енергийна политика да припомним и факта, че до края на миналата година “Газпром” всячески бавеше отговора си на предложенията на “Булгаргаз” за предоговаряне на цените на газа. Руската компания беше задължена за това след 7-годишното разследване на Еврокомисията, което я принуди да намали цените на синьото гориво за осем европейски държави. Седем от тях го получиха още в средата на миналата година - Чехия, Словакия, Естония, Латвия, Литва, Полша и Унгария. За България, най-зависимата от руския газ, намалението стана факт в началото на март т.г., не без дискретното съдействие на ЕК.

Миналата есен, когато заведе американската посланичка Херо Мустафа на инспекция на интерконектора с Гърция, премиерът Борисов обяви, че през 2020 България ще постигне газова независимост от Русия. Половината година вече изтече, но зависимостите изглежда се засилват. А с тях и зависимите.