Предметът „Добродетели и религии” е поредното недоносче на българското образователно ведомство, предложен от хора, които малко разбират как функционира обществото и защо ни е изобщо нов предмет. 

Както между другото, и каламбурите с математиката. 

Обаче да започнем с добродетелите и религиите. Който е формулирал названието, е гледал  в тавана и е умножавал едно към гьотере, за да го изкара.  Добродетелта е личностно качество или положителна характеристика на характера, което води до морално добро поведение, като например честност, смелост, състрадание, щедрост, търпение, умереност и други. Добродетелите не се възпитавам само от религиите, та не виждам основание да се обединяват точно с тях. Нищо не пречи на един атеист да бъде добродетелен човек. Добродетелта се обективира в поведението, а не във вярванията. С други думи, гледай ме какво правя, а не в какво вярвам, пък после решавай дали съм добродетелен или не. Да не говорим, че добродетелите трудно се проявяват без добри нрави - кой ще пожелае помощта на някой друг, ако преди това тоя втория го е препсувал както си знае?

Но да, добродетелите

имат много общо с ценностите.

Като страна членка на ЕС, ние следва да се ръководим от шестте му основни ценности. Хайде да кажем, че ще добавим към тях още 6 национални. колкото и да са, в закона трябва да бъдат формулирани краен и обозрим брой ценности и добродетели. КРАЕН И ОБОЗРИМ! щото трябва да сме наясно, че може да искаме на възпитаме всички ценности и добродетели, обаче тая не може да стане. Кои точно да бъдат националните ценности? Тия, които са характерни за нацията ни и които държавата ще изисква от училището. Защото другите са ангажимент на семейството, на местната общност и на другите агенти на социализацията, в това число и на вероизповеданеията. Оттук нататък училищата трябва сами да определят кои ценности ОЩЕ ще възпитават в своите ученици- и тези ценности отново трябва да бъдат обозрим брой, не повече от 3-4. Няма лошо едно училище да възпитава умереност и трудолюбие, а друго - индивидуализъм и сколнност към риска. Нека родителите и децата избират. Иначе сега между какво избират? Между училищни правилници, които никой не чете и бога ми ,никой нормален човек няма да иска да прочете с техния брюкоратичен език и липса на конкретност. 

Сега за математиката.

Защо точно математика, а не информатика, химия, физика или биология, като е известно, че 21 век ще бъде век на изкуствения интелект и синтетичната биология? И ако може да попитам, кой ще преподава математика след като в малките населени места и без това липсват учители математици?
Всъщност, трябват ни не математици, а иновативно мислещи хора. Само че иновативно мислещи хора може да се възпитават по всеки предмет, само че трябва да ги обучават ИНОВАТИВНО МИСЛЕЩИ УЧИТЕЛИ. Нали това беше смисълът да има иновативни училища. 

И моля ви се, не гледайте с пренебрежение на блока от обществени дисциплини. Ако някъде ще се формира по най-пряк начин критично мислене, то това е там. И не е трагично, ако децата не знаят рождената дата на Аристотел - трагично е, ако нямат мнение за моралността на клонирането и предизвикателствата на ИИ. Доста държави в Европа  редуцираха драстично обществените науки, и после ги върнаха. Защото стана ясно, че без тях не може. 

Та исках да кажа, че въвеждането на един предмет и преформатирането на друг не решава проблемите на българското образование. Ако не го подхванем изцяло, ако не сверим часовниците си по мярката на най-добрите, тия две мерки ще си останат

като цопване на камък в блато

Ще се образуват концентрични кръгове, които постепенно ще бъдат погълати от блатната тиня. Както повечето от идеите в последните години. Точно защото се опитваме да правим промени на парче,  така здраво държим опашката на международните класации и затова става все по-зле. И  ще става, докато не променим подхода и визията си за бъдещето.