Юлиана Методиева

В американския документален сериал „Убийствата в парка „Старвд рок“ един прокурор го притискат до стената заради погрешната му присъда. Той агресивно се отбранява. Синът му го разпитва добронамерено защо и какви обстоятелства са замъглили разума му. Представя безспорни доказателства, показващи съдебната грешка. Прокурорът обаче казва: "Правото тогава работеше по този начин. Приемаше самопризнанията за достатъчно доказателство". Дори когато са изтръгнати насила, недоумява синът му, защитаваш човека осъден на доживотен затвор заради насилствено изтръгнати "показания"? Това е положението, свива рамене отсреща прокурорът. 40 години е разликата във времето на сина, тръгнал да доказва правдата на един нещастник, и на бащата, станал причина за това нещастие. Сетих се за този сериал вчера, щом чух за оневиняването на премиера Кирил Петков. В скоби си казах - щом в САЩ мудно се усъвършенстват законите, какво ли остава за посткомунистическите страни с лошо манталитетно наследство и слаба воля за адекватни закони!

Възмутих се когато чух дамите от Районната и Специализираната прокуратурата по казуса с гражданството на Кирил Петков. Те казаха: "Безспорно е налице невярно деклариране, но само по себе си това невярно деклариране, в тази конкретика не може да обуслови наказателна отговорност". След което замръчкаха отговора защо няма да повдигнат обвинения заради лъжата му с фразата „отказът от разследване се дължи на несъвършенство в законодателството". Нещо да разбрахте? Няма как да разберете. Законът бил крив. Забравете Dura lex sed lex... Ако пък ни хрумне да променяме правото, то ще да е докато го натаманим към политическата конюнктура.

За разлика от американските трансформации в законовата рамка, развързващи ръцете на прокурори и съдии към по-справедливи присъди, в българския правен контекст цари същинско блудство. Магистрати на различни нива в йерархията са готови при най-нежния натиск от властта да преобърнат собственото си усещане за справедливост с хастара навън. И при това, да гледат в очите онзи, който ги пита "абе, защо ни правите на луди"!

Казусът с гражданството на Кирил Петков е безспорно тъмен нюанс в пиара му. Който и да го е посъветвал през май да напише лъжи в сивито си, му е скроил шапка. Публичните действия на човека имат досадния навик да остават компрометиращи следи в обществената памет. Ако правосъдието ни все някога стана окей, ще гледаме римейк на друг американски сериал „Студените досиета“.