Райнер Херман, Дойче веле

Изречението "Който спечели Истанбул, печели цяла Турция" принадлежи на Ердоган. Неговият възход започна през 1994 година с избирането му за кмет на милионния град. В неделя обаче партията на Ердоган претърпя поражение на местните избори.

Тъкмо поради това, че изборите бяха изцяло подчинени на национални теми, Партията на справедливостта и развитието (ПСР) загуби гласове в цялата страна. Нито един от десетте най-големи града в Турция няма да бъде управляван от Ердогановата партия през следващите пет години.

Най-горчива бяха загубите в Анкара и в Истанбул, защото партията на президента вече няма да може по същия начин да използва мрежите си от връзки, покровителствани досега от ПСР. Партията на Ердоган все още е най-силната партия в страната - и то още от 2002 година насам.

Може би се задава нова партия в политическия център?

В неделя обаче, политическата карта на Турция се промени. Сега ПСР остава най-силна политическа сила само в половината от всичките 81 турски провинции. Очевидно партията е надхвърлила зенита си. Многократно Ердоган се оплакваше от "преумора" в партийните редици. В ПСР междувременно има предостатъчно "дисиденти", които са готови да основат нова партия в десния политически център и да се завърнат към реформаторските идеи, с които едно време беше създадена ПСР. И Ердоган има значителна заслуга за това развитие. С поведението си той успя да си създаде врагове сред голяма част от политиците.

Местните избори се превърнаха в референдум за управлението на Ердоган, чийто правомощия на държавен глава бяха разширени през лятото на 2018 година. Сега идва и отмъщението за това, че си присвои цялата власт. Колкото по-силно турците усещат на гърба си последствията от икономическата криза, толкова по-бързо спада популярността на Ердоган.

Победите на опозицията на тези местни избори обаче не променят нищо по отношение на властта в Анкара. Те не ограничават обширните компетенции на президента. Като правителствен ръководител той дори може да ограничи притока на пари към градовете. Все още актуална си остава и заплахата му, че няма да признае част от изборните резултати и може за пореден път да назначи служебни кметове. Въпреки това натискът над Ердоган расте. Но следващите избори са чак след четири години.