В предложения проект на Кодекса за социално осигуряване се разширява кръгът на лицата, които могат да унаследят втората пенсия. Съгласно Закона за наследството са изброени всички – по права и сребрена линия, които имат право да унаследят парите, останали в индивидуалните партиди на осигурени или починали лица. Това обяви пред журналисти председателят на Комисията по труда, социалната и демографската политика в парламента Хасан Адемов, след като бяха приети промените в Кодекса на второ четене в комисията, предаде репортер на БГНЕС.

По думите на председателя днес е приключила тригодишната сага, на ниво комисия, по приемането на кодекса, който решава проблемите с фазата на изплащане.

Съгласно новостите достъп до средствата вече освен съпруг, съпруга и деца, ще имат и братя, сестри, синове, дъщери и др. Според Адемов, обаче най-важното в приетите промени е, че хората ще получат брутния размер на средствата, които са в индивидуалните им партиди като той е гарантиран.

„Хората ще имат право на избор в зависимост от размера на средствата дали да получат допълнителна пожизнена пенсия за старост, дали да получат разсрочения вариант или да получат еднократно плащане, ако средствата в партидата им е под трикратния размер на минималната пенсия за осигурителен стаж“, поясни той и добави, че към тази мярка ще се пристъпи, ако в осигурителната сметка на лицето има под 900 лв.

По отношение на факта, че парите се обезценяват от инфлацията във времето, Адемов каза, че ако пенсионното дружество има доходност, тя се добавя към брутния размер на осигурителните вноски и подчерта, че в последните 18-19 години доходността е била положителна.

От думите на депутата от ГЕРБ и вносител на законопроекта Светлана Ангелова стана ясно, че с промените са гарантирали правата на бъдещите пенсионери от втория стълб и уточни, че изплащането на втората пенсия ще започне от 1 септември и тя ще бъде получена от 17 000 жени.

От двете най-големи синдикални организации КНСБ и КТ „Подкрепа“ възразиха срещу част от промените.

Ася Гонева заяви,че най-притеснителното в случая е, че депутати предлагат допълнителни текстове, които са повече от тези, които е предложил вносителя.

„За нула време те разбраха по-добре такава сложна материя, каквато е допълнителното задължително пенсионно осигуряване от вносителите, социалните партньори, експертите и специалистите, които работихме три години и повече с трима различни министри“, заяви тя.

Според нея чрез законопроекта Комисията за финансов надзор извършва натиск върху депутатите.

„КФН се опитва да си улеснява работата, да се прави на по-важна и по-решаваща нещата, отколкото самите дружества. Слава богу, че не е било прието предложението им да бъдат юридически лица тези резервни фондове за изплащане на пожизнените и срочни пенсии, а само обособено имущество“, коментира тя.

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор" на Комисията за финансов надзор Диана Йорданова опроверга твърдението на Гонева и уточни, че Комисията е дала своето становище още по време на общественото обсъждане, което се е провело през декември. Тя увери, че по никакъв начин не са се опитвали да влияят върху мнението на депутати.

Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ заяви, че тези промени обслужват интересите на частните пенсионни дружества.

„Задължението на частните пенсионни дружества да отпускат задължително пожизнена пенсия по същество се отменя, като се дава възможност за изплащане на парите накуп или разсрочено. Това се налага поради факта, че те нямат достатъчно пари в партидите, с които да гарантират изплащането на пожизнените пенсии. За пореден път се отсрочва възможността за прехвърляне към НОИ с една много дълга перспектива“, коментира тя и добави, че когато хората разберат, че втората им пенсия не може да им гарантира някаква нормална добавка, ще се прехвърлят към НОИ, който им гарантира в пълен размер минимума на пенсията.

Тя се възмути от факта, че с промените отново работещите ще трябва да поемат отговорността за несвършената работа от хората, заседаващи в залата.

„Всяка година пенсиите, отпускани от НОИ се актуализират по Швейцарското правило. Това, което сега се допуска актуализацията на добавката от частните пенсионни фондове да може и да се намалява, защото ще зависи от доходността. Когато тя е отрицателна пенсията от УПФ ще бъде намалявана, разкри Григорова и съобщи, че се добавя и още една такса за полата, които придобиват пенсия, т.е. такса за изплащане на пенсии, нещо което НОИ никога не е правил.

„Чрез всички тези такси ние гарантираме печалбите на частните пенсионни дружества дори когато те работят в наш ущърб“, коментира тя и даде за пример дружество, което през 2008 г. е регистрирало отрицателна доходност от -18,6%, но в отчета си декларира ръст на печалбата с 60%.

Даниела Петкова, член на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване посочи, че от 2023 г. втора пенсия ще започнат да взимат и мъжете и посочи, че разликата в размера на втората пенсия се дължи на факта, че жените имат над 20% по-ниски доходи от времето на осигуряването си, така че имат по-ниски натрупани средства в партидите си.

Петкова посочи, че 3 800 000 души имат партиди в УПФ.

„Осигурените лица, които отчита НОИ като осигурени в държавно обществено осигуряване и родени след 1959 г. са 2 300 000. Има разлика от 1 500 000. Това са хора, които в някакъв период от време между 2002 и сега са направили някакви вноски, но не са го правили редовно по най-различни причини. Имаме тези 1 500 000 лица, които имат малки натрупвания по партидите си, част от тях са емигранти. Ние държахме в този закон да се даде право и на тези хора да имат право до собствените си пари. Има 600 000 души, които са декларирали, че не желаят да работят“, посочи тя.

От думите й стана ясно, че през първите пет години право на втора пенсия ще имат 200 000 души, родени в годините от 1960 до 1964 г. Около 20% от тях ще получат еднократно парите си, защото сумите, натрупани в партидата им е под 900 лв.

„Между 50 и 60% нямат натрупана сума, за да им се изчисли пожизнена пенсия и ако те предпочитат да се възползват от правото си да се пенсионират, те ще получават парите си разсрочено. Законът поставя ограничение при разсрочено плащане то да не е по-високо от 300 лв. Остават още 20-30% от тези 200 000, от които всички 30% ще имат достатъчно натрупване по индивидуалните си партиди, за да се изчисли пожизнена пенсия по втория стълб“, заяви тя и уточни, че Кодексът определя, че размерът й ще бъде между 45 и ще стига до близо 200 лв.

Законопроектът ще бъде гласуван от депутатите другата седмица.