ANSA

Паола Берти, журналистката, която създаде модния отдел в ANSA, където постъпва през 1959 г., връстничка на дизайнера от Пиаченца, починал на 91 години на 4 септември, е следила всички негови ревюта до 2000-те.

„Още помня първото, през 1974 г. – разказва тя – беше първата му мъжка колекция. Изненада всички положително с това как бе вдъхнал нов живот на саката, но когато излезе да поздрави, някой се намръщи, защото на краката си носеше чифт бели маратонки.“

„Винаги е бил малко срамежлив човек, макар и много възпитан: видях го за първи път в началото на 70-те на един ферибот за Капри, където трябваше да се проведе събитието ModaMareCapri. Тогава работеше за Rinascente и ме впечатли този младеж, мой връстник – симпатичен и изряден.“ „Никога не е бил арогантен човек, напротив – да, самотник, но винаги отзивчив към другите, включително и към колегите дизайнери. Имаше Фере и най-вече Версаче. Говореше се за тяхното съперничество, но всъщност всеки си следваше своя път, може би само с известна любопитност какво прави другият.“

Берти присъства и година по-късно, през 1975 г., на първото женско ревю. „Беше изключително това, което бе постигнал с класическото мъжко сако – спомня си тя – сякаш му бе отнел душата, толкова го бе деструктурирал, и въпреки това никога преди не се бе виждала дреха толкова женствена и съблазнителна.“ Разбира се, жената, която дизайнерът имаше предвид, признава още Берти, беше вечна тийнейджърка – с гъвкаво тяло, малка глава, тесни бедра и, разбира се, без гърди. „С години онези с хубав бюст не успяваха да носят тези сака – казва Берти. – Спомням си, че когато веднъж след ревю му посочих това, той ме погледна и каза: ‘Спихни се, трябва да се спихнеш’. Ала за София Лорен направи чудеса.“

„Армани успя да постигне в Италия през 70-те това, което Кензо направи в Париж десетилетие по-късно – продължава Берти. – Той отбеляза повратната точка: успя да нанесе смъртоносен удар на онази мода от 70-те, която аз наричах ‘жълтеникава’ – избледняла, съставена от бежови, жълти и кафеникави тонове.“