Край на режима на аятоласите: Иран преминава към директна военна диктатура

Иран вече е под фактическия контрол на тричленен военен съвет, оглавяван от бившия командир на Корпуса на ислямските гвардейци (КСИР) Мохсен Резаи. Това е тезата на кореспондента на MBN Далшад Хюсеин, който се позовава на седем източника от иранската опозиция, включително кюрдски военни лидери.

Иран преминава от теократична система към централизиран военен режим. Това е отговор на вакуума във властта след убийството на Али Лариджани, секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Иран, и продължаващото отсъствие от публичното пространство на върховния лидер Моджтаба Хаменей, за когото президентът Тръмп заяви, че може да е „мъртъв или тежко обезобразен“.

Преходът изглежда е бил бърз и преднамерен. Часове преди Лариджани да бъде убит при израелски въздушен удар, иранските държавни медии съобщиха за назначаването на Резаи за военен съветник.

Резаи, дългогодишен поддръжник на твърдата линия, който ръководеше КСИР от 1981 до 1997 г. и помогна за изграждането на иранската програма за балистични ракети, сега е в центъра на вземането на решения.

Експерти пред MBN посочват, че това бележи критичен обрат: КСИР вече управлява държавата, вместо да действа в сянка.

Съветът включва Резаи като ръководител; Ахмед Уахиди, командир от КСИР с богат опит в разузнаването; и Мохамад Багер Галибаф, председател на парламента, който надзирава икономическите мрежи, свързани с Гвардията.

Под тази структура доброволческите отряди „Басидж“ са упълномощени да налагат военно положение, като специални части имат право да откриват огън по публични събирания. Вече са в ход кампании за арести, насочени срещу млади иранци, обвинени в „сътрудничество със Запада“, пише Блиц.

Моделът на иранската теокрация е под напрежение. Консолидацията на властта в ръцете на КСИР отдалечава Иран от религиозното управление към военна държава.

Това задълбочава разделението между иранския модел „Кум“ (абсолютен политически контрол) и иракския модел „Наджаф“, воден от аятолах Али ал-Систани, който приоритизира обществената стабилност и ограничава намесата на духовенството.

Въпросът за наследството на Систани в Ирак и възходът на Моджтаба Хаменей в Иран поставят началото на период на несигурност за целия шиитски свят.