Краят на една епоха: Отиде си легендата на джаза Сони Ролинс

На 95-годишна възраст почина Сони Ролинс – човекът, смятан за последната жива легенда от златната ера на джаза, останал в историята с прозвището „Саксофонният колос“. Музикантът е издъхнал в дома си в Уудсток, Ню Йорк.

„С дълбока скръб и огромна любов съобщаваме за кончината на Сони Ролинс“, гласи официалното съобщение на страницата му в социалните мрежи. Близките му споделиха и негови думи, отразяващи духовния му поглед към света: „Вярвам, че когато творческият път на човек свърши, той продължава в следващото измерение.“

Роден в Ню Йорк през 1930 г., Ролинс израства в сърцето на Харлем. Първоначално започва като пианист, вдъхновен от блуса, след което преминава към алто саксофона, за да открие истинското си призвание през 1946 г., когато превключва на тенор саксофон. Още преди да навърши 25 години неговият безпогрешен, мощен и чист звук го превръща в търсен партньор от най-големите новатори на епохата. До 1954 г. той вече свири, записва и твори редом с титани като Майлс Дейвис, Чарли Паркър, Джон Колтрейн и Телониъс Монк.

През над 70-годишната си кариера Сони Ролинс издава повече от 60 албума. Композиции като „St. Thomas“, „Oleo“ и „Doxy“ се превърнаха в абсолютни джаз хитове. Музиката му не беше просто забавление, а своеобразен социален и духовен протест – неговият инструмент изразяваше борбата за граждански права на афроамериканците, търсенето на универсалната истина чрез йога и източна философия, и дори скръбта на Америка след атаките от 11 септември.

Любопитен факт от биографията му е неговото прочуто „отшелничество“ в началото на 60-те години. На върха на славата си той решава да спре с концертите, за да се усъвършенства, и в продължение на две години прекарва по 15-16 часа на ден в упражнения на Уилямсбъргския мост в Ню Йорк, свирейки срещу шума на преминаващите влакове.

Носител на „Грами“ за цялостно творчество (2004), на Националния медал за изкуства на САЩ и на престижния знак на „Кенеди център“, Ролинс остана активен до късна възраст. Въпреки че през 2014 г. бе принуден да спре да свири поради респираторни проблеми, той продължи да вдъхновява поколения творци. С неговата кончина се затваря последната страница от златната книга на модерния джаз.