"Донякъде е естествено за второто тримесечие да има данни за 1/10 съкращаване на стопанската дейност. И това е така, защото от март до май края практически икономиката беше изключена така, както тогава се действаше, и така е не само в България, така е в почти целия свят, изключва се човешкият, физическият елемент от икономиката, тоест, обстоятелството, че някой иска да произведе нещо и да го достави на някой, който иска да го купи. И тогава, когато имате блокаж на тези два фактора от икономиката, колкото и пари да наливате, нищо не може да стане. Така че това е естествено и навсякъде". Това заяви пред "Фокус" икономистът Красен Станчев. 

"Не е много сигурно, че протестите ще се отразят засега много отрицателно на икономиката, защото онова, което може да работи, все пак функционира. Протестите не се отразяват на икономиката. Но засега. Данните за юли и началото на август са относително добри. Тоест, имате много рязък спад на промишленото производство от март до края на юни, то е някъде 12-13% средно, и това беше известно, че така се случва, но от юни за юли имате някъде около 5 % ръст на промишленото производство. И то е горе-долу на нивото на този период на 2015 година", коментира експертът. 

"До момента големите харчове са по-скоро в големите идеи от началото на годината, и това бяха създаването на държавни дружества във ВиК – там парите вече са разпределени доколкото разбирам. Тези дружества или това дружество суперхолдинг ВиК просто почна да работи относително късно – там има 1 млрд. лева, но ако нещо ще започне да се връща в икономиката като работа, това ще бъде вероятно някъде към началото на следващата година или малко по-късно. Що се отнася до другите ситуативни харчения, те са относително малък дял от икономиката. Вероятно говорим някъде за около 0.5-1% от БВП, прогнозен БВП за тази година. И това е по-скоро запушване на някакви дупки, отколкото нещо друго. Но така или иначе, аз започнах с това – тогава, когато икономиката спре да работи, колкото и пари да наливате там, нищо няма да се случи. Така че в общи линии онова, което можеше да бъде направено, е да се даде ясна перспектива за цялата икономика, тоест, да има нещо като данъчна ваканция и във фирмените данъци това би означавало някъде около 2 млрд. лева да останат във фирмите. Примерно ако се отложи плащането на Данък „Печалба“ и Данък „Дивидент“ – 2.5 млрд. лева, нещо такова 2.37 ако трябва да кажа точно, биха останали в икономиката, и съответно фирмите биха се нагодили към тази перспектива спрямо периода, в който не се събират данъци. Но това не се случи. И всъщност онова, което имаме като реалност, е относително бавно връщане в икономиката на онова, което беше обещано. Което не означава, че този темп ще се запази, по-скоро обратното", коментира Станчев.

"Днес виждам, че колегата Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика е предупредил, че има такъв елемент на безсмислено харчене и това не може да продължава до безкрайност. Това, което ние знаем до момента, е относително ясно – резервът на правителството към началото на този период, за който говорим, е някъде около 10 млрд. лева. От тях не всички са разполагаеми, разполагаеми са някъде около 5.5-6 млрд. лева. От тези мерки, за които говорим, вероятно до към септември края-началото на октомври ще бъдат похарчени половината от тези пари – между 2.5 и 3 млрд. лева, но дали икономиката ще започне да работи, е много трудно да се каже, защото някои отрасли, макар и да имат известно съживяване през лятото, например туризмът, особено местният, не толкова външният, те няма да изкарат онова, което е било миналата година, сега ще бъдат наполовина по-малък резултатът. И т.н., и т.н. и това са отново последици от спирането на придвижването на хората, т.нар. „физически елемент“ на икономиката. Тоест, когато имате забрана за влизане в България от много страни, ако не се лъжа 7-8 основни, това се отразява на този отрасъл в частност – туризма", коментира още икономистът. 

"Не вярвам да има повишаване на цени, при все че част от разходите са финансиране на бюджетни сфери. Бюджетната сфера е в областта на преразпределението, не е директно в производството на нов доход, така че част и от това се вижда според мен от данните за инфлацията за юли, част от новите средства ще отидат в харчене, при положение, че няма достатъчно средства, които се доставят. Онова което ме питате, е по-важно в друг аспект. До момента ние имаме безработица, нова безработица от около 1,7-2% от активното население, което е увеличаване с 50% на безработицата така, както и тя беше видима в началото на март. Което означава, че към края на годината тя вероятно ще се удвои, т.е. ще стигне до 8% и като имате хора, които са отчаяни и търсят работа и са на възраст между 15 и 64 г., които са общо 4%, т.е. това означава че някъде към 12-13 процента от населението ще бъдат без средства от това, че фактически или имат по-малки доходи, или са ограничени доходите. Което означава, че като вземете нормалните бройки семейства, означава, че вероятно някъде около една четвърт от семействата ще понесат много силни трудности към края на годината, началото на следващата. Но това всичкото е пресметнато на коляно, нали", казва още Красен Станчев.