22 Ноември, 2026

Красимир Йорданов, от Национално дружество „Традиция“: Световното признание на Независимостта на България ни даде шанс за обединение и просперитет

Красимир Йорданов

Много хора не осмислят ценността на този акт, извършен на 22 септември 1908 година - държавата ни получава световно признание и след това започва постепенно да излиза и от политическата изолация, в която се е намирала, казва родолюбецът

Красимир Йорданов става част от Национално дружество „Традиция“ преди 20 години заради любовта си към военната история на България и старите оръжия. Той е и съосновател на регионалния клон „Кап. Димитър Списаревски“ в Божурище. Участниците в него смятат за най-важната своя мисия посещението на училища по повод исторически събития, облечени в съответните униформи, а с разказите си да събуждат интерес в учениците към българската история.

Интервю на Снежана Бесарабова

- Г-н Йорданов, как Национално дружество „Традиция“ отбелязва 22 септември?

- Регионалният клон на дружеството във Велико Търново отбелязва Деня на независимостта с най-голямо участие,  ще го почетат на хълма Царевец, където се е състояло прочитането на манифеста за независимостта от Фердинанд I, който на същия ден приема титлата цар. Отбелязваме събитието, облечени в съответните униформи на исторически места, пред паметници или изнасяме беседи пред ученици. Основната си енергия насочваме към младото поколение. 

- Донесе ли свобода Освобождението от пет вековно робство? Какво наложи след това да извършим Съединение, а после да обявим Независимост?

- Процесът на българската свобода не приключва просто с въпросното Освобождение от 1878 г., когато е подписан Санстефанският мирен договор, защото следва Берлинският договор, с който България е разделена на няколко части, а копнежът на будителите от Възраждането ни и преди това е бил да имаме целокупна България. Ненапразно и на Левски, и на Раковски, и на Ботев, и на много други бележити българи идеята е била да бъдем обединени, съединени в едно цяло. 

- Кое е най-ценното в извоюването на Независимостта?

- Много хора, за съжаление, не осмислят важността му. Защото това е акт, с който България и българският народ получават признание за независимост от целия свят и стават равни с другите народи. Събитието е удостоверено с Манифест, което е изключително важно. Да не забравяме, че дори в днешно време има много страни, които съществуват, но не са официално признати от много други държави. 

А при нас независимоста от 1908 г. е документирана, което ни е никак малко, макар че много хора подценяват този момент и казват: „То от нас нищо не зависи“. Напротив, след като си признат веднъж от света, оттам нататък ти следваш следващите стъпки – за обединение, за просперитет на тази държава и т.н. Но с този акт, който е извършен на 22 септември, България получава световно признание и след това започва постепенно да излиза и от политическата изолация, в която се е намирала, защото до 1908 г. много държави не поддържат никакви официални контакти със страната ни.

- Обявяването на Независимостта  не е ли  предпоставка за въжделенията на Левски, който говори за „свободна, чиста и свята република“? 

- Да, случилото се преди 118 години в Търново е част от изпълнението на неговите завети. Неслучайно Апостолът казва също да бъдем наравно с европейските народи, където ни е мястото и където и в момента се намираме. Но свободата, независимостата трябва да се отстояват непрекъснато. Ненапразно и Левски, и Раковски пледират народът да узрее сам за свободата и независимостта си, за да може и самостоятелно да се управлява. Иначе си оставаме вечно роби на чужди интереси. И сега много хора само видимо остояват тези интереси. Ненапразно е Захари Стоянов казва: робът се бори за свобода, а свободният за съвършенство. По същия начин и ние трябва да отстояваме тези завети на апостолите, които някога са прокламирали и за които са дали живота си.

Различни сили се домогват до нас, когато виждат, че сме слаби и разединени. Тогава те имат и храна за техните интереси. Но една държава и народ, бидейки силни духом и икономически, много по-трудно могат да станат прицел за чужди интереси. Тогава предполагам, че и уважението към дадена държава и народ биха били съвсем други. Имаме зависимост по отношение на Русия и то е най-напред в съзнанието на много хора. Зависими сме от нея например за горивата. А Москва си следва нейните интереси, но нашите интереси са различни. 

- Основната ви дейност са историческите разкази в училища, от какво се впечатляват учениците?

- Освен да покажем облеклото и снаряженията от дадения период, за който водим беседата, ние поставяме ударение на това какво и как се е случило, с идеята, че не сме пристрастни. 

Посочваме източниците си на информация и много често учениците проявяват интерес сами да издирят още нещо и да се доинформират по дадена тема. И често се случва, когато се върнем в дадено училище на следващата година, те да сами да вземат участие с намерена от тях  нова информация. А това е най-важното - значи  сме запалили нещо в сърцата на децата. И се получава една дискусия, като успяваме да ги увлечем да мислят, дори критично понякога, което ги кара да проверяват и да търсят нови източници. Да събуждаме интерес на бъдещото поколение към историята е в основата на нашата дейност. Когато те започнат да се интересуват и да четат, това е много голяма награда за нас.

 

Сподели:
Николай Нанков изрази съпричастност във връзка с кончината на митрополит Гавриил 

Николай Нанков изрази съпричастност във връзка с кончината на митрополит Гавриил 

"Да се помолим Господ да приеме душата му в Своите небесни селения, а на духовенството, неговите близки и всички православни християни да даде утеха и сили да понесат скръбта"

Изписват лекаря, пострадал при тежката верижна катастрофа на магистрала „Тракия“

Изписват лекаря, пострадал при тежката верижна катастрофа на магистрала „Тракия“

Пострадалият румънски гражданин, чието състояние беше критично, вече е преместен в отделението по гръдна хирургия

Борисов: Живеем в пълзяща диктатура, ГЕРБ остана единствената истинска опозиция

Борисов: Живеем в пълзяща диктатура, ГЕРБ остана единствената истинска опозиция

„Има все още надежда да се запази демокрацията"

Коментари (0)