Красимир Йорданов, от Национално дружество „Традиция“: Световното признание на Независимостта на България ни даде шанс за обединение и просперитет

Красимир Йорданов става част от Национално дружество „Традиция“ преди 20 години заради любовта си към военната история на България и старите оръжия. Той е и съосновател на регионалния клон „Кап. Димитър Списаревски“ в Божурище. Участниците в него смятат за най-важната своя мисия посещението на училища по повод исторически събития, облечени в съответните униформи, а с разказите си да събуждат интерес в учениците към българската история.

Интервю на Снежана Бесарабова

- Г-н Йорданов, как Национално дружество „Традиция“ отбелязва 22 септември?

- Регионалният клон на дружеството във Велико Търново отбелязва Деня на независимостта с най-голямо участие,  ще го почетат на хълма Царевец, където се е състояло прочитането на манифеста за независимостта от Фердинанд I, който на същия ден приема титлата цар. Отбелязваме събитието, облечени в съответните униформи на исторически места, пред паметници или изнасяме беседи пред ученици. Основната си енергия насочваме към младото поколение. 

- Донесе ли свобода Освобождението от пет вековно робство? Какво наложи след това да извършим Съединение, а после да обявим Независимост?

- Процесът на българската свобода не приключва просто с въпросното Освобождение от 1878 г., когато е подписан Санстефанският мирен договор, защото следва Берлинският договор, с който България е разделена на няколко части, а копнежът на будителите от Възраждането ни и преди това е бил да имаме целокупна България. Ненапразно и на Левски, и на Раковски, и на Ботев, и на много други бележити българи идеята е била да бъдем обединени, съединени в едно цяло. 

- Кое е най-ценното в извоюването на Независимостта?

- Много хора, за съжаление, не осмислят важността му. Защото това е акт, с който България и българският народ получават признание за независимост от целия свят и стават равни с другите народи. Събитието е удостоверено с Манифест, което е изключително важно. Да не забравяме, че дори в днешно време има много страни, които съществуват, но не са официално признати от много други държави. 

А при нас независимоста от 1908 г. е документирана, което ни е никак малко, макар че много хора подценяват този момент и казват: „То от нас нищо не зависи“. Напротив, след като си признат веднъж от света, оттам нататък ти следваш следващите стъпки – за обединение, за просперитет на тази държава и т.н. Но с този акт, който е извършен на 22 септември, България получава световно признание и след това започва постепенно да излиза и от политическата изолация, в която се е намирала, защото до 1908 г. много държави не поддържат никакви официални контакти със страната ни.

- Обявяването на Независимостта  не е ли  предпоставка за въжделенията на Левски, който говори за „свободна, чиста и свята република“? 

- Да, случилото се преди 118 години в Търново е част от изпълнението на неговите завети. Неслучайно Апостолът казва също да бъдем наравно с европейските народи, където ни е мястото и където и в момента се намираме. Но свободата, независимостата трябва да се отстояват непрекъснато. Ненапразно и Левски, и Раковски пледират народът да узрее сам за свободата и независимостта си, за да може и самостоятелно да се управлява. Иначе си оставаме вечно роби на чужди интереси. И сега много хора само видимо остояват тези интереси. Ненапразно е Захари Стоянов казва: робът се бори за свобода, а свободният за съвършенство. По същия начин и ние трябва да отстояваме тези завети на апостолите, които някога са прокламирали и за които са дали живота си.

Различни сили се домогват до нас, когато виждат, че сме слаби и разединени. Тогава те имат и храна за техните интереси. Но една държава и народ, бидейки силни духом и икономически, много по-трудно могат да станат прицел за чужди интереси. Тогава предполагам, че и уважението към дадена държава и народ биха били съвсем други. Имаме зависимост по отношение на Русия и то е най-напред в съзнанието на много хора. Зависими сме от нея например за горивата. А Москва си следва нейните интереси, но нашите интереси са различни. 

- Основната ви дейност са историческите разкази в училища, от какво се впечатляват учениците?

- Освен да покажем облеклото и снаряженията от дадения период, за който водим беседата, ние поставяме ударение на това какво и как се е случило, с идеята, че не сме пристрастни. 

Посочваме източниците си на информация и много често учениците проявяват интерес сами да издирят още нещо и да се доинформират по дадена тема. И често се случва, когато се върнем в дадено училище на следващата година, те да сами да вземат участие с намерена от тях  нова информация. А това е най-важното - значи  сме запалили нещо в сърцата на децата. И се получава една дискусия, като успяваме да ги увлечем да мислят, дори критично понякога, което ги кара да проверяват и да търсят нови източници. Да събуждаме интерес на бъдещото поколение към историята е в основата на нашата дейност. Когато те започнат да се интересуват и да четат, това е много голяма награда за нас.