В петък в полунощ официално започва предизборната кампания за поредните предсрочни парламентарни избори.

В петък също така приключва и работата на 50-то Народно събрание. Макар то да излиза в почивка заради предстоящата предизборна кампания, има опция да бъде свикано при извънредна ситуация.

Няколко ключови събития белязаха краткия живот на това събрание и то ще остане в историята с най-бързия разпад на най-малката и най-новата парламентарна група – на „Величие“, ключовото разцепление на групата на ДПС и последвалото й разпадане, както и с най-големия брой нечленуващи в парламентарна група народни представители – част от тях бивши от ДПС, но и част изгонени от БСП. Калоян Методиев, който влезе в парламента като кандидат на БСП, не можа дори да положи клетва като социалист, и от самото начало на мандата си стана независим.

Припомняме, 50-ото Народно събрание започна работа на 19 юни, след поредните предсрочни парламентарни избори. Само 16 дни след като народните представители положиха клетва, най-малката парламентарна група – на „Величие“, на практика преустанови съществуването си.

Последва разцепление във втората по големина парламентарно представена политическа сила – тази на Движението за права и свободи. От парламентарната група на ДПС, чийто председател е Делян Пеевски, бяха изключени 17 народни представители, сред които и другият председател на движението – Джевдет Чакъров. Така групата на ДПС от втора стана четвърта по големина, а броят на независимите депутати нарасна до 39, колкото са и народните представители от „Продължаваме промяната–Демократична България“. С този ключов акт бе белязан разпадът на една от най-старите и системни партии в страната.

50-ото НС, както и предходните, успя да избере председател с много трудности. Кандидати за поста бяха Рая Назарян от ГЕРБ-СДС и Петър Петров от „Възраждане“, но Назарян бе избрана с гласовете на ГЕРБ-СДС, ДПС и ИТН.

Рулетката с мандатите бе завъртяна за пореден път, като по традиция първият от тях бе връчен на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов като представител на най-голямата парламентарна сила. Борисов предложи Росен Желязков за премиер, но след гласуване той не бе избран. Кандидатурата му бе отхвърлена със 138 гласа "против". До гласуването на структура и състав на МС под ръководството на Желязков така и не се стигна.

След като ДПС се разцепи именно при гласуването на правителството на Желязков и лидерът на ПГ на ДПС Делян Пеевски изключи свои доскорошни колеги от парламентарната си група, а ДПС стана четвърта политическа сила, вторият мандат изненадващо се оказа в ръцете на ПП-ДБ. От партията предложиха документ с антикорупционни мерки и декларация, с които да се търси подкрепа при втория мандат. Декларацията, обаче, не събра необходимата подкрепа, и ПП-ДБ върнаха втория мандат неизпълнен.

Този път президентът Румен Радев реши да даде третия проучвателен мандат за съставяне на правителство на „Има такъв народ“, след като седмица преди това от групата на Слави Трифонов дадоха заявка, че ще търсят компромисни фигури за правителство с широка подкрепа. След като проведените публични консултации на ИТН с всички парламентарни групи не постигнаха желания успех, от ИТН също върнаха мандата неизпълнен.

Последва съставянето на поредното служебно правителство. При първия опит за сформирането на такъв кабинет президентът Радев номинира за премиер Горица Грънчарова–Кожарева, която предложи състав на МС. След като тя представи проектокабинета си в президентството, Радев отказа да подпише указ за  заради фигурата на Калин Стоянов, номиниран за вътрешен служебен министър. С мотива, че Стоянов е приближен до Пеевски, Радев отхвърли правителството на Кожарева, и се стигна до кабинета „Главчев 2".

По-късно се оказа, че Калин Стоянов е водач на листата на оглавяваното от Пеевски ДПС-Ново начало в област София, и е на ключово място в листата му в Бургас. По-късно бившият вътрешен министър обясни, че влиза от гражданска квота.

Още при назначаването на кабинета „Главчев 2" президентът Румен Радев насрочи поредните предсрочни парламентарни избори за 27 октомври.

За участие в предсрочния парламентарен вот на 27 октомври към момента са регистрирани 22 партии и 9 коалиции. За участие като независими кандидати, издигнати от инициативни комитети, в РИК заявление са подали двама души. Това са Николай Наков за 3 МИР–Варна и за 25 МИР-София, както и Чавдар Попов за 15 МИР-Плевен. /БГНЕС