Краят определено не беше красив. Германия риташе дълги топки към нападателите в последните минути на агония при 0:2 от Англия, преди да чуе последния сигнал и да напусне Евро 2020. Играчите изглеждаха объркани, немотивирани, някак странно апатични като за екипа, който носят. Никога думата "апатия" не може да бъде асоциирана с Бундестима, но ето - във вторник тя беше подходяща, пише dir.g.

Всъщност, немалко хора в страната смятат, че това е така вече от близо 4 години, някъде от средата на квалификационния цикъл за Мондиал 2018. И причината е, че отношенията между играчи и селекционер са стигнали предела, лентата е изтъркана и стара. Няма преоткриване на глада за победи, няма дори взаимно доверие.

Йоги Льов бе начело на Германия 15 години, а от днес вече не е на поста.

Той бе обявил, че напуска в деня, в който отборът отпадне от Европейското. В идеален свят, той щеше да си тръгне с 200 мача начело на родината, както и с титла на 11 юли. Сега обаче се оттегля със 197 двубоя като треньор на немците. Спечели 124, загуби 33 и завърши наравно в 40. Неговият Бундестим вкара 467 гола и допусна 198, като процентът му на победи е 62.94. Несъмнено, Льов ще влезе в историята като един от най-великите предводители на Германия. Надмина ги всички по брой срещи.

Но остава усещането, че бяха пропуснати шансове две талантливи поколения на страната да постигнат дори повече. Льов искаше да се нареди до Хелмут Шьон - единствения наставник на отбора, печелил световна и европейска титла. Не успя, а това бе последният му шанс.

Всъщност, историята Йоги-Бундестим стартира през 2004-а, когато той бе поканен от Юрген Клинсман да влезе в щаба му преди домакинското Световно първенство през 2006-та.