Това е кратък 1.5-километров участък от натоварената магистрала A10, на около 40 км от Париж, но той служи като мощно доказателство, че технологията работи. Пилотният проект, наречен "Зареждай, докато караш" (Charge as you drive), вече тества способността си да изпраща енергия директно към тежкотоварни камиони и леки коли.

"Шокиращи" резултати: 6 пъти по-мощно от Tesla Supercharger
Въпреки че проектът е току-що стартирал, първите резултати са изумителни. Независим анализ от университета "Густав Айфел", който наблюдава инсталацията, потвърждава, че системата доставя пикова мощност над 300 киловата (kW) и поддържана средна мощност над 200 kW.

За да поставим това в контекст, това е четири до шест пъти по-мощно от типична станция Supercharger на Tesla, която виждате на паркингите. Тази енергия е достатъчна, за да захрани 40-тонен електрически камион и едновременно с това да зарежда батерията му, докато той се носи по магистралата.

Истинската цел: Решаване на проблема за милиарди долари
Тази технология е обещаваща за всички електромобили, но Франция се е прицелила в истинския проблем: индустрията за товарни превози.

"Ние имаме технологични решения за вашия електрически автомобил, но камионите са съвсем друг звяр", коментират инженерите.

За да се даде на един камион за дълги разстояния практичен пробег (стотици километри), той се нуждае от огромен пакет батерии, тежащ няколко тона. Това създава "порочен кръг". 
Масивната батерия е мъртво тегло, което намалява количеството товар, който камионът може законно да превозва, унищожавайки бизнес модела. Огромната батерия е скъпа и поглъща огромни количества суровини като литий и кобалт. За да "напълните" такава батерия за 45 минути (задължителната почивка на шофьора), са нужни "мегаватови" зарядни станции – технология, която сама по себе си тепърва се появява и изисква масивни ъпгрейди на електрическата мрежа.

Решението: От "пълнене" към "отпиване"
Идеята на френската магистрала е да се премине от модела "от празно до пълно" (като на бензиностанция) към модел на "отпиване на енергия".

Ако един камион може непрекъснато да "отпива" електричество, докато шофира, той може да работи с батерия, която е от 50% до 80% по-малка. Това решава всички проблеми едновременно.

Как работи "магията"?
Технологията се нарича динамична безжична индукция. Ако някога сте използвали подложка за безжично зареждане на смартфона си, това е същият физически принцип в огромен мащаб.

Инженерите вграждат сегменти от медни бобини точно под повърхността на асфалта. Тези бобини са свързани към модули за управление на захранването, скрити отстрани на пътя. Превозните средства (камиони или коли) трябва да са оборудвани с една или повече "приемащи" подложки (бобини) от долната си страна.

Когато оторизирано превозно средство наближи, системата го засича и захранва само бобините директно под него. Те генерират прецизно магнитно поле. Магнитното поле индуцира електрически ток в приемника на автомобила. Тази мощност отива директно към електромотора или за зареждане на батерията.
Системата е "умна" – активира се само при преминаване на съвместимо превозно средство, което я прави безопасна за други автомобили и дивата природа.

Световната надпревара вече е в ход
Франция е първата с публична магистрала, но далеч не е сама. В момента тече глобална надпревара за внедряване на тази технология:

Германия: Подготвя изграждането на 1-километров индуктивен участък на своята магистрала А6 в Бавария, използвайки същата технология на Electreon.

Швеция: Пионер в областта, но с различен подход. В Швеция от години се тестват "e-пътища" с кондуктивна технология – физическа релса, вградена в пътя (подобно на трамвай), към която камионите се свързват чрез прибиращо се рамо отдолу.

САЩ: Имат няколко по-малки пилотни проекта, включително един в Детройт, отново в партньорство с Electreon и Ford, фокусиран върху зареждането на микробуси за доставки.

Китай, Южна Корея и Израел: Всички те провеждат собствени, често мащабни, изпитания.

Големите препятствия: Цената и таксуването
Въпреки успеха, технологията има две огромни предизвикателства пред себе си.
Първо, цената. Не е ясно колко би струвало изграждането на стотици километри такива пътища. Второ, таксуването. Още по-неясно е кой ще плаща за това и как. Как таксуваш шофьор за електричество, което е "отпил" в продължение на 20 километра? Подобна система ще се нуждае от сложни измервателни уреди.
Ето защо тестът на А10 е толкова важен. Той ще предостави първите реални данни не само за ефективността, но и за надеждността, разходите за поддръжка и реалната икономическа полза. Ако работи добре, това може да е повратна точка за бъдещето на транспорта.