Една пета от жителите на Русия са изгубили доверие във Владимир Путин през последната година, пише "Ведомости" в коментар за спадналия рейтинг на президента и властта като цяло.

Основна причина според вестника е неотдавнашното вдигане на възрастта за пенсия в страната. По данни на социологическия център "Левада" за по-малко от година доверието към Путин като политик е намаляло с 20 процентни пункта. Преди началото на последната президентска кампания миналия ноември този показател е възлизал на 59, а през септември т. г. - на 39 процента. Социалното напрежение в Русия расте от края на 2017 г., посочва директорът на "Левада" Лев Гудков. "Кримската еуфория приключи, натрупа се умора от мобилизирането на силите, през последните четири години реалните доходи паднаха с 11-13 на сто, цените продължиха да растат. Освен това бе много силен страхът от голяма война", пояснява той. Ситуацията се е влошила по думите му още повече с обявяването на пенсионната реформа през юни 2018 г. "Според хората държавата се мъчи да си реши проблемите за сметка на населението, посегнала е на нещо, смятано от хората за тяхна собственост - пенсионните натрупвания", отбелязва експертът, като изтъква излъганите "големи очаквания, че Путин ще отмени" непопулярния закон.

Политологът Дмитрий Орлов обяснява общия спад в доверието към властта в Русия с "три фактора: структурните социални реформи, неблагоприятното социално-икономическо положение и растящата тревожност. Пенсионната реформа е само една от съставките", добавя той. "Намалява и доверието в онези проекти на Путин, заради които рязко бе нараснало през 2014 г.", подчертава наблюдателят Николай Петров. "Успехите в Сирия вече не вдъхновяват хората, не им харесва онова, което става в живота вътре в страната. Рейтингът на президента падна на нивото отпреди Крим", анексиран от Москва през 2014 г., казва той. Путин не може да прехвърли отговорността другиму - в известен смисъл той е заложник на положението си като вожд, който решава всичко, ръководи всичко и всичко подобрява, допълва Петров. Спад в рейтинга на руските власти констатират всички социологически служби, пише "Ведомости".

Руското общество търси не толкова стабилност, а най-вече промени, казва Валерий Фьодоров, оглавяващ центъра ВЦИОМ. "Хората подразбират тук икономически подем и разпределение на плодовете от него. У нас обаче не е налице нито едното, нито другото. А правителството разбира под промени вдигане на пенсионната възраст, реформи в образованието и здравеопазването. Сиреч всички са за промени, но ги схващат по различен начин", допълва анализаторът.

Според цитирано във вестника проучване на ВЦИОМ делът на хората в Русия, според които най-лошото предстои, е нараснал от зимата до лятото на тази година от 37 процента на 50. А делът на убедените, че най-лошото е зад гърба им, е спаднал от 32 на 23 процента.