Ели Секуловска, специално за БГНЕС

„Очаквайте инвестиционен бум в енергетиката, невиждан досега не само в Македония, но и в региона!“ Очаквайте големи чуждестранни инвестиции през първите сто дни“, каза Християн Мицкоски, след като получи мандата за съставяне на новото правителство от президента Гордана Силяновска-Давкова. Междувременно той обяви и категорична борба с престъпността и корупцията!

Това е две хиляди и първата вариация на една и съща мантра, която се сменя циклично от 32 години в Северна Македония, но с друго име, чрез което мегаломанските обещания, както и прославянето на националния култ, отвличат вниманието от националния грабеж.

Обещанието за огромен инвестиционен бум, особено в енергетиката, в страната с най-нисък икономически растеж в Европа и най-голям бюджетен дефицит е наистина изненадващо. Енергийният сектор и инфраструктурата са жизненоважни за всяка държава и винаги и навсякъде енергийните стратегии се изготвят за 50 години напред!

В Северна Македония такава стратегия за енергетиката беше изготвена от МАНИ (Македонската академия на науките и изкуствата) преди около 15 години, но никога не беше завършена.

Обещанието за сериозни проекти в областта на енергетиката, които изискват предварителни икономически анализи и преценка на риска, сложна област, която в западните страни има иманентно значение и изисква много време, е наистина несериозно. Мицкоски обещава огромни енергийни проекти и, представете си, това в първите 100 дни, без първоначални анализи и без да каже на гражданите откъде ще намерят средства за тях! Мнозина, след подобно изказване, се питат дали Мицкоски има магически способности или той е новият Дейвид Копърфийлд?!

Новият мандатоносител едновременно призова за обединение на македонската национална тъкан и каза, че Македония е земя на македонците, сърбите, власите, албанците, турците, ромите и бошняците.

С цинична поза, претенциозно и зло, надменно и отмъстително, той никога не е споменавал, нито на 6 юни, българите, живеещи от векове на територията на днешна Северна Македония, въпреки че е председател на партия, която носи името на историческата ВМРО, създадена именно от македонските българи!

По всичко личи, че шовинистичният фарс ще продължи безспир. Идолопоклонническата суровина съчинява набъбналата идентичност, светилището в средата на племенното въображение, съединителната тъкан, която държи административния електорат, въплътен в нация.

В същото време, докато г-н Мицкоски говори с изключително добре отрепетирана реторика и език на тялото и гледа благочестиво към жигосаното стадо, партийният клир размишлява над числата и как да си напълни джобовете. След като всичко, което можеше да бъде откраднато, беше унищожено и откраднато, завръщането на националистическата митомания и индустрията на “враговете” изглежда неизбежно.

Постоянното и безпрепятствено парадиране на мафията през политическия естаблишмънт, както и овластяването на престъпниците да се борят с престъпността, трябва да бъдат прикрити с мантията на запазване на националната идентичност - разбирайте, запазване на установената престъпна система, за която Райнхард Прибе (бивш директор по Западните Балкани в ЕК) говореше преди десетилетия.

Но за да прикрие всичко това, пропагандната машина, съставена от филистерските медии, трябва да засили производството на държавни врагове и национални предатели, и то по изпитаната вече Титова матрица и тоталитарна лексика. Българите трябва да се разбират като враждебни елементи или по-точно, като елементи, които са несъвместими с „чистото македонско антично битие“, представено от пазителите на „свещената македонска идентичност“. Изглежда, че телената ограда на вече херметически затворената държава ще бъде опъната с караулни постове, от които ще се наблюдава боготворената крепост на националната и свята македонщина.

Това е полицейският подход на политическите националистически представители, така че неприкосновената и чиста македонска идентичност да бъде защитена от механизми на държавна власт с вече практикувани методи на мек натиск, познати от времето на тоталитарната система на Тито върху т.нар. Български врагове и предатели. Национал-шовинистическият разказ ще бъде на преден план, докато ключовите реформи, борбата с престъпността и корупцията ще бъдат оставени някъде отзад, обвити в националистическа омраза, защото тя се управлява най-добре чрез засилване на чувствата на гняв и страх.

Но историческият опит ни показва, че всички тези национал-шовинистични викове, които са плод на националистическо отчаяние, могат да имат здрав аромат на умряла буболечка. Същите думи, с които си служеха Християн Мицкоски и неговият кандидат за държавен глава, а сега президент, Гордана Силяновска-Давкова в предизборната кампания и с които той обвини политическите опоненти в някакво предателство към нацията, бяха използвани и от Слободан Милошевич малко преди да падне от власт, през октомври 2000 г.

Милошевич поне стигна до Хага, докато Мицкоски не изглежда да стигне скоро дори до Брюксел.

Но всяко нещо си има край. Въпреки че Мицкоски обявява ново начало, по същество това е началото на неговия край. Националната шовинистична реторика изглежда го кара да се заплита от един възел във друг, от една грешка в друга, така че неизбежно следва грандиозното му падение. Ежедневни съобщения от официална Атина вече предупреждават, че на предстоящата среща на върха на НАТО премиерът Мицотакис ще повдигне въпроса за неспазването на Преспанското споразумение от новото правителство в Северна Македония.

Преди три дни в телевизионно предаване г-н Ивица Боцевски, иначе представител на кабинета на Силяновска, беше попитан как ръководителите на Северна Македония ще представят държавата на предстоящата среща на върха на НАТО. Македония, Северна Македония или "нашата страна" ще я наричат?

Боцевски отговори, че Мицкоски, който ще се появи в самото НАТО като министър-председател, ще да е креативен и да измисли нещо! Добър въпрос от журналиста, ясен отговор от Боцевски. Какво ще е творението на новия премиер Мицкоски, предстои да видим и чуем. Той наистина ще има нужда от магически способности, за да излезе от адския кръг, в който се е забъркал. 

*Ели Секуловска, активист за правата на човека в Северна Македония.