Крайно десни популисти губят избори в Германия след разкритията за тайни заседания за масово депортиране

Крайнодясната популистка партия "Алтернатива за Германия" бе победена на първия си избирателен вот, след като стана ясно, че е участвала в план за масово депортиране на чужденци, който предизвика огромни протести в цяла Германия. Нейният кандидат загуби срещу консервативен съперник на административни избори в област Тюрингия, чието значение резонира далеч извън местния район.

В напрегнатия втори тур на изборите в окръг Заале-Орла в югоизточната провинция Тюрингия, кандидатът на АзГ Уве Трам бе победен от съперника си от Християндемократическия съюз (ХДС) Кристиан Хергот с 4,6%.

Вотът, в който имаха право да гласуват около 66 000 души, беше разглеждан като показател за това дали мобилизацията на гражданското общество срещу антиимигрантската политика на АзГ след неотдавнашните разкрития за плана за депортиране, е намалила или увеличила популярността на партията.

Трам получи 47,7% от гласовете срещу 52,3% за Хергот. Преди две седмици Трам получи 45,7% от гласовете срещу 33% за Хергот. Смяташе се, че кандидатът на ХДС има малки шансове да навакса изоставането си.

Междупартийната мобилизация на гласоподавателите през последните две седмици в опит да не допуснат АзГ до властта, доведе до по-висока избирателна активност от 69%, което позволи на Хергот, който има местни корени, да постигне необходимите резултати, за да победи съперника си.

Гласуването се разглежда като прелюдия към "супер" изборна година за провинцията, управлявана от крехкия съюз на Левицата, Социалдемократите и Зелените, под ръководството на Бодо Рамелов. През юни предстоят избори за Европейски парламент, както и избори за повечето общински съвети, кметове и областни управи, където АзГ, която има около 36% подкрепа в провинцията, може да постигне значителни успехи.

Държавните избори през септември се разглеждат като начало на нови парламентарни избори през 2025 г.

Други основни партии обещаха да не влизат в правителство с АзГ, което ще я държи извън властта. Но въпросът, който се задава, е колко дълго ще бъде устойчива подобна позиция.

БГНЕС припомня, че разследващи журналисти разкриха, че високопоставени членове на АзГ са обсъждали планове за масово експулсиране на чужденци и "неасимилирани граждани" от Германия в случай, че партията получи властта. Лицата от партията се присъединиха към членове на неонацистката сцена, поддръжници и фирми, за които се знае, че финансират крайната десница.

Ръководството на АзГ се дистанцира от тази политика и обвини опонентите си, че водят клеветническа кампания срещу нея.

Разкритията предизвикаха нестихваща вълна от протести в цяла Германия, в които се включиха повече от един милион души. Недоволството се пренесе и в Австрия, където през уикенда в три града се проведоха митинги срещу крайната десница.

Миналата седмица подкрепата за партията изглежда се е свила с около 1,5%, но с 21,5% тя е втората най-популярна партия след ХДС и значително изпреварва трите партии от лявоцентристката коалиция на германския канцлер Олаф Шолц, които заедно имат около 32%. /БГНЕС