На 17 ноември Съветът за сигурност на ООН одобри с тринадесет гласа „за“ и въздържали се Русия и Китай изготвената от САЩ резолюция, целяща да гарантира прекратяване на огъня в палестинския анклав.

Този план от двадесет точки, иницииран от Доналд Тръмп, призовава за разполагане на международни сили за сигурност в Газа и оставя вратата отворена за създаването на палестинска държава. Но бъдещето на това крехко прекратяване на огъня може би се крие не толкова в централата на ООН в Ню Йорк, колкото по улиците на Рафах.

Според управляваното от Хамас Министерство на здравеопазването, 268 палестинци са загинали от израелски огън, откакто примирието влезе в сила на 10 октомври, пише БГНЕС. Тази цифра не включва жертвите, убити от самия Хамас. Прекратяването на военните действия остава крехко и може да се провали всеки момент. Причината се крие във факта, че десетки бойци на Хамас - до 200 според някои оценки - са попаднали в капан от седмици в тунели зад израелските линии, откъснати от своите сънародници и вероятно без храна и вода.

Въпреки това, тази малка група би била достатъчно стратегически важна, за да се превърне в трън в дипломатическия кръг. Израел изисква тяхната капитулация, Хамас призовава за безопасното им завръщане, а администрацията на Тръмп иска проблемът просто да изчезне. Пет седмици преди влизането в сила на споразумението за прекратяване на огъня, Газа беше разделена на две: израелските сили, изтеглени зад „жълтата линия“, контролираха до голяма степен обезлюдена ивица по границата с Израел и Египет. Хамас контролира вътрешността на района. Далеч от това да сложи оръжие, те отново утвърдиха властта си, водейки войни срещу съперничещи си банди и екзекутирайки обвинените в сътрудничество с Израел, се казва в анализ ан "Вокс"

Американските власти сега искат да преминат към следващите фази на мирния план, които включват разоръжаване на Хамас и създаване на „международни стабилизационни сили“, натоварени със задачата да гарантират сигурността и прехода към нова управление в Газа. В Белия дом някои служители признават, че „това изглежда трудно “, тъй като лидерите на Хамас отхвърлиха перспективата за стабилизационни сили и не показаха признаци на доброволно разоръжаване.  Правителството на Бенямин Нетаняху не е по-ентусиазирано: планът от двадесет точки предвижда връщане на контрола над анклава на Палестинската администрация, което дава нов тласък на решението за две държави.  На 16 ноември премиерът Бенямин Нетаняху обеща да се противопостави на всеки опит за създаване на палестинска държава.

Но днес най-голямата заплаха за региона се крие в бездействието: колкото и мрачно да е статуквото, враждуващите страни сякаш го предпочитат пред продължаването на мирния процес, който въпреки това беше одобрен от ООН. Това би се равнявало на връщане към ситуацията преди 7 октомври 2023 г., когато израелските лидери и Хамас тихо работеха заедно, за да маргинализират Палестинската власт и да подкопаят нейния авторитет.

Замразеният конфликт обаче е труден за поддържане, като няколко десетки въоръжени бойци на Хамас са хванати в капан зад вражеските линии. Някои виждат това като изход. Израелските сили биха могли да се съгласят да ги освободят, ако ислямистката организация сложи оръжие. Американският пратеник Стив Уиткоф предположи, че на бойците може да бъде предоставена амнистия, като „модел“ за следващата фаза на плана. Това е смела хипотеза, предвид тежките политически условия.

Положението на мъжете, хванати в капан под земята, не може да продължи вечно. Колкото по-дълго остават в тунелите, толкова по-вероятно е да настъпи отчаяние, с риск войниците да изберат да се бият до смърт, вместо да се предадат. Остава един въпрос - докъде могат да стигнат боевете под прикритието на „ прекратяване на огъня “? В контекст, където израелските репресии срещу атаките срещу войските им бяха масови през последния месец, можем ли наистина да говорим за прекратяване на военните действия?