Европейските лидери през тази седмица полагат последни усилия да използват около 210 милиарда евро замразени руски активи за помощ на Украйна. Москва прибягва до словесен шантаж и открити провокации, за да осуети процеса, пише The Washington Post.

Така премиерът на Белгия Барт Де Вевер, чиято страна съхранява по-голямата част от замразените средства, заяви, че Кремъл го е заплашвал лично.

Тъй като Москва разчита, че европейската подкрепа за Украйна в противен случай ще пресъхне, Русия, изглежда, е прибегнала до многопластова кампания, заплашвайки с „десетилетия“ съдебни дела, ако активите ѝ бъдат конфискувани, както и с неопределен „отговор“, ако Брюксел продължи този „враждебен акт“, се казва в публикацията.

Бившият президент на Русия Дмитрий Медведев в социалните мрежи заплаши, че Белгия може да „изчезне“, ако Русия изпробва своя подводен безпилотник „Посейдон“, способен да носи ядрено оръжие.

А през последните седмици мистериозни навлизания на безпилотни летателни апарати доведоха до затварянето на летища в цяла Европа, което е част от кампания за дестабилизация, която, според представители на европейските служби за сигурност, се организира от Москва. Русия отрича всякаква причастност към навлизанията на дронове или диверсионните атаки.

Белгия се превърна в особена мишена. Само през първите 10 дни на ноември бяха съобщени повече от десет навлизания на безпилотници във въздушното пространство над летища, военни бази и атомни електроцентрали.

Съдбата на замразените руски активи също фигурираше в 28-точков „мирен план“, създаден съвместно от САЩ и Русия. Европейците получиха ясни сигнали, че администрацията на САЩ иска да използва тези активи в рамките на уреждането, което засили заплахата от сблъсък с европейските лидери.

Тактиката на Русия използва отдавнашни линии на разлом в целия ЕС, като се фокусира върху лидери, които, като Де Вевер, не подкрепят идеята за използване на руските активи или заемат по-популистка позиция.

През последните дни премиерът на Италия Джорджа Мелони, съюзник на Тръмп, както и България, Чехия и Малта, изразиха съмнения относно плана за активите. Междувременно съюзниците на Москва – Унгария и Словакия – категорично го отхвърлиха.

Позицията на премиера на Белгия Барт Де Вевер

Де Вевер засега остава на своето и се противопоставя на плана на Европейската комисия. В интервю за белгийския вестник La Libre той нарече предположението, че Русия може да загуби в Украйна, „приказка“ и „пълна илюзия“. Той добави, че би било нежелателно Москва да загуби, „за да не обхване нестабилността страна, която притежава ядрено оръжие“.

Той също така нарече всякакви стъпки за използване на руските активи кражба, повтаряйки думите на Кремъл.

Няколко дни по-късно, в изказването си пред белгийския парламент, речта му, в която заяви, че не е станал по-малко проевропейски или проукраински заради изразените опасения относно плана на ЕС, беше посрещната с бурни аплодисменти.

Той решително отрича твърденията, че играе в полза на руската позиция, и изглежда има подкрепата на белгийците, тъй като проучванията показват, че мнозинството са против използването на тези активи.

Като популистки политик, Де Вевер по-рано е подкрепял сепаратистки инициативи в Европа. Партията „Нов фламандски алианс“, която той оглавява от 2004 г., призоваваше за превръщането на Белгия в конфедеративна държава, както и водеше кампания за отделянето на Фландрия.

Какво да се очаква на срещата на върха на ЕС на 18 декември

Но въпреки своята опозиция Белгия беше сред 25-те държави членки на ЕС, които миналата седмица се съгласиха на ключова стъпка от плана: безсрочно замразяване на активите и премахване на необходимостта от единодушно гласуване на всеки шест месеца, заобикаляйки ветото на приятелската към Москва Унгария.

Въпреки това през тази седмица ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас изрази предупреждение, заявявайки, че постигането на консенсус става „все по-трудно“. Макар че официални лица заявиха, че решение може да бъде взето с квалифицирано мнозинство, преодолявайки съпротивата на Белгия, Калас каза, че е важно да се гарантира, че ЕС има подкрепата на тази страна.

Какъвто и да бъде резултатът от гласуването в четвъртък, европейските служители по сигурността заявиха, че се подготвят за по-нататъшни руски заплахи, по-специално по отношение на банковата система и белгийския Euroclear, където се съхранява по-голямата част от активите.

Германският канцлер Фридрих Мерц посочи, че неспособността да се вземе решение ще покаже на целия свят фрагментираността на Европа и нейната безпомощност в опитите ѝ да се защити.

Руски активи за Украйна – основните новини

По думите на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Ляйен Европа трябва да намери 90 милиарда евро за финансиране на Украйна през следващите две години. Фон дер Ляйен отбеляза, че източникът на средствата съюзниците трябва да намерят до края на седмицата.

Съгласно 28-точковия „мирен план“ на президента на САЩ Доналд Тръмп, в случай на сключване на споразумение между Русия и Украйна, Съединените щати е трябвало да получат 300 милиарда долара „бонус“, преди всичко за сметка на руските активи, замразени в ЕС.