Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

В това жежко лято, граждани, денем се препотявам от слънцето, нощем от мисли по АЕЦ „Белене”. 
Хем знам от житейски опит, от четене на експертни мнения и по вътрешен инстинкт, че никаква подобна централа няма да се реализира, хем пак 

треска ме тресе

 Сигурно е поради изключителната настойчивост на министър Теменужка Петкова - руснаците, та руснаците да дойдат и пак да ни оберат паричките за нещо, което не искаме, което не можем да направим и което, в крайна сметка, не съществува. 
Последният път ни отидоха паричките за реактори, които дори не бяхме официално поръчали. Е, да, някой се беше договорил за тях, та затова ни осъдиха да платим, но иначе не бяхме поръчвали. Парадоксът е, че ги плати не онзи, който се беше договорил, а всички ние от джоба си на данъкоплатци. 
Или не е парадокс, защото то така става винаги, когато е замесена българската администрация. Независимо дали говорим за съдебни грешки, за полицейско насилие, за нарушени граждански права или каквото и да било друго осъдително – и осъдено – деяние, никога не плаща човекът от властта или от администрацията, който го е извършил, винаги плащат гражданите целокупно, затова те са свикнали и дори вече не им прави впечатление. 
Но да се върнем на „Белене” и цъфтящата от щастие Теменужка. Точно като колежката си по туризма, онази, забравих-ѝ-името-Ангелкова, която където седне и стане, само за руските туристи говори, така и Петкова – „Росатом” това, „Росатом” онова. Ни веднъж не я чух да каже – българският национален интерес това, българският национален интерес онова. 
Сякаш „Росатом” ѝ плаща приличната заплата на тази жена, та имам чувството, че само неговия интерес обгрижва, за доброто представяне на концерна в България се тревожи и за надлежното му вкарването  в европейската енергийна кошара работи. 
Големият дерт тези дни беше – ще подаде ли „Росатом” заявка за участие в новото, поредното, предпоследното или измислете друго определение, отваряне на проекта „Белене”. 
Той бе официално открит от комунистическата власт в България през 1981 година. А аз от тази година започнах да се трудя в полето на журналистиката и да наблюдавам какво става. След няколко години строителен ентусиазъм, проектът беше неофициално зарязан от същата тази комунистическа власт, но не само защото тя вече беше фалирала и нямаше пари да го строи, а и поради 

 съображения за сигурност,

 след като не само български, но и руски експерти казаха, че площадката е в опасна земетръсна зона. Имаше и възражения от Румъния, да не забравяме. Имаше и „Чернобил” – това също да не забравяме.
Официалното му зарязване обаче стана през 90-та – пак поради липса на пари и поради основателните притеснения на българската общественост. През 2002 пак го поднови тъй нареченото „царско правителство”. Това беше един от начините то да демонстрира изключителния си слугински манталитет към руснаците във вреда на България. 
Следват мътни години, в които различни енергийни лобита награбиха каквото можаха покрай непредвижването на проекта напред, а през 2012 на тази драма най-накрая беше сложен официален край от правителството на Бойко Борисов и мнозинството на ГЕРБ. След което същото правителство, или поне същото мнозинство, поднови истерията около „Белене”, въпреки че междувременно плати на руснаците около 600 милиона евро от нашите пари за Нероден Петко на оборудването. И въпреки че, както някои припомнят – няма как да не се съгласим с думите на самия премиер Бойко Борисов от 2010 година, че 

„АЕЦ „Белене” не е нищо друго, освен висша форма на корупция”

Да, това е - но не е само това. Съвсем не е само това. 
Най-често за това се говори, защото е по-лесно и – може би – по-безопасно. 
Правят се разни сметки за цената на проекта, която наистина е астрономическа, хеле пък ако включим в нея и онова, което май никой не включва – разходите за съхранение на отработеното ядрено гориво и разходите за извеждане на централата от експлоатация, след като изтече нейният срок на годност и нещата заплашат да се вмиришат сериозно.    
Правят се също разчети за необходимостта от енергията, която ще произвежда централата. Последното откровение – че Северна Македония, с нейните вселенски мащаби и съответни енергийни нужди, проявява интерес към закупуване на енергия, май е направо подпали подметките на бързаците, които искат да строим „Белене”. И що не, сега по заповед на руската щука и Сърбия, с нейните вселенски мащаби, като каже, че възнамерява евентуално да си купи енергия – ето ти ги готови сметките. 
Луда работа!
За благовидност пред обществото, много се разчита напоследък на заявката АЕЦ „Белене” да се строи на „напълно пазарен принцип”. Такъв филм, граждани, не е сниман никога никъде и няма да се снима никога никъде - най-малко пък в България, където политици и администрация вече дебнат за пари под масата. 
Формулата за пазарния принцип всъщност е залъгалка за онези „хиляди, маса, народ”, на които се разчита за подкрепа. А подкрепата им се състои във факта, че това са хора със специално отношение към подобни сложно съдържателни изречения – те влизат в едното им ухо, просвирват из черепната им кухина и излитат със свистене през другото ухо. Вътре никога не остава нищо, защото черепът е наистина кух и дори нищото няма къде да се захване.
Та заради всичко това и големият дерт, който тресеше Теменужка напоследък – ще подаде ли „Росатом” заявка да участва отново в проекта „Белене”.
Спокойно, бе, го-жо министър – ще подаде! И наистина подаде, де. 
С което се потвърди основателното предположение, че идеята на руснаците е не да поставят България пред избор, а да затворят пред България възможността за какъвто и да било избор. 
Казвам го не аз, каза го руският експерт Антон Хлопков, който пред изданието „Економика сегодня” безцеремонно заяви, че 

Русия дава на България последен шанс да пусне АЕЦ „Белене”

 Представяте ли си – те на нас, не ние на тях…..Но Хлопков добави и още нещо важно: „В проекта „Белене” България вече е изправена пред избор, в който всъщност избор няма”. 
Е, да, поредната руска наглост, ще каже някой. Но и поредният път, когато си просим подобно отношение, като ходим да се натискаме, да се мазним на руснаците и да им отваряме широко дувара на кошарата, вместо да сътрудничим с естествените си и добри партньори от ЕС и НАТО.   
Да, както казах, важни са не само икономическите и техническите съображения да не се строи „Белене”, далеч по-важни от тях са 

политическите съображения

 Всички знаят, това вече се е превърнало в класика – Русия от много години използва енергетиката като средство за политическо въздействие. Прави го пряко, безогледно, нахално, в нарушение на всякакъв търговски морал и икономически принципи. И тя няма да направи изключение за България при строителството на АЕЦ „Белене”. 
Точно обратното, ясно е, че именно с политическа цел този проект периодично се вади и се размахва пред българското общество. 
Русия не иска, тя няма интерес проектът „Белене” да бъде завършен, защото тогава ще изгуби един от сериозните си козове за рекет. Русия иска да държи този коз, да създава чрез него противоречия в българското общество, да смущава съня му и да трови живота му. 
Ако и когато може, покрай това руснаците изкарват и по някое друго българско евро, с което поне малко подпомагат изцяло сриналата се руска икономика. Или пък си разпределят в частните джобове на правоимащите, кой знае. 
Е, вероятно милостиво пускат и по някой лев в шепата на руските хрантутници в България, за да продължат те да защитават интересите на Кремъл така самоотвержено, както понякога и самите руснаци не го правят. 
Но като цяло – не това е основното. Основното е руснаците да ни тормозят с вечното си уродливо присъствие в България и така да ни пречат да вървим напред. След което да ни обясняват сериозно и авторитетно, че ЕС и американците ни дърпат назад. 
След закупуването на американските изтребители Ф-16, един последен и окончателен отказ от строителството на АЕЦ „Белене” би бил втората добра заявка, че съзнанието ни за истински български суверенитет се възражда и се откъсваме от руската орбита. 
Би бил, но като гледам - тц!