Изявлението на Дмитрий Песков, че Владимир Путин е готов да се срещне с Володимир Зеленски единствено на етап „финализиране на договорености“, на практика поставя ново условие, което още повече отдалечава реалните мирни преговори. Формулировката, представена чрез руските държавни агенции, включително ТАСС, звучи като дипломатически жест, но в същността си отразява добре позната стратегия на Кремъл – преговори да има, но само при условия, вече предварително зададени от Москва.

Според Песков срещата трябва да бъде „продуктивна“ и да се проведе едва когато има готовност за подписване на споразумение. Това обаче повдига ключов въпрос: как могат да бъдат постигнати такива договорености без реален политически диалог между двете страни? Киев неведнъж е заявявал, че не приема ултиматуми, особено такива, които на практика легитимират териториални загуби след руската инвазия в Украйна.

Критиците на Кремъл виждат в тази позиция не желание за мир, а опит да се фиксират резултатите от войната чрез дипломатически натиск. От началото на конфликта Русия последователно настоява за условия, които включват признание на анексирани територии – нещо, което е неприемливо както за Киев, така и за голяма част от международната общност.

В този контекст готовността на Путин за среща „по всяко време“ в Москва изглежда по-скоро символична, отколкото практическа. Реалният проблем остава липсата на компромисна рамка, в която двете страни да водят преговори на равнопоставена основа. Докато Кремъл поставя крайни условия още преди началото на разговорите, перспективата за дипломатическо решение остава минимална.

Междувременно войната продължава да изтощава не само Украйна, но и цяла Европа – икономически, енергийно и политически. Въпреки периодичните сигнали за диалог, действията на Москва подсказват, че Кремъл не бърза да прекрати конфликта, а по-скоро се стреми да го използва като инструмент за геополитическо влияние.