Виталий Панкратов

Руската федерация планира да използва руската диаспора като масовка и организатор на псевдо-„антивоенни“ и „мемориални“ мероприятия на 8 и 9 май 2026 г. с цел легитимиране на агресията срещу Украйна и други държави, насърчаване на култа към „руската победа“ и избягване на отговорност за войната в Украйна.

Планира се провеждането на митинги, автопоходи, „исторически възстановки“ и поднасяне на цветя в столиците на много страни, където формални организатори ще бъдат местни проруски движения и диаспорни структури (например движението „Ne zakladnam ČR“ в Прага, „Руски дом“ в София, Варшава, Букурещ). Събитията ще бъдат използвани за изказвания срещу санкциите и военната помощ за Украйна, за прокарване на послания за „необходимостта от мир на всяка цена“, както и за 

обвинения към Запада в „разпалване на войната“

Кои са основни задачи на руската пропагандна кампания по повод „Деня на победата“:

-демонстриране на висока подкрепа за Кремъл; 
-организационна мрежа на „руския свят“: диаспорни обединения, координационни съвети на съотечественици, културни центрове и енории на РПЦ се обединяват в единна мрежа, която популяризира кремълски наративи и подкрепя акции като „Безсмъртния полк“; 
-инструмент за легитимиране на агресията: Кремъл използва реториката за „защита на съотечествениците в чужбина“ като повод за намеса във вътрешните работи на други държави (Грузия 2008 г., Украйна от 2014 г.). 
Митове, които Русия използва за прокарване на интересите си в чужбина чрез темата за Втората световна война:

За паметта и жертвите:

истинската памет за Втората световна война е преди всичко осъзнаване на трагедията и цената на войната, а не милитаристични паради и лозунги от типа „пак ще стигнем до…“; 
жертви на нацизма и сталинизма са били хора от различни националности; 
присвояването на Победата „само от Русия“ е фалшификация на историята и пренебрежение към другите народи, които са се сражавали и са загинали. „

„Безсмъртният полк“:

„Безсмъртният полк“ вече не е спонтанно почитане на паметта, а инструмент на държавната пропаганда на РФ, който е присвоил паметта за загиналите и я е превърнал в ритуал за подкрепа на настоящите войни; 
организацията и сценариите на подобни мероприятия се координират чрез руските посолства, „Руските домове“, Руското военно-историческо общество и „Волонтьори на победата“; 
участието в такива шествия със символика на РФ и СССР и лозунги като „можем да повторим“ фактически означава подкрепа за днешната агресия на Русия, а не просто почит към Втората световна война.

Връзката между 1945 г. и днешния ден:

Кремъл цинично приравнява днешната война срещу Украйна към „борбата с нацизма“, за да оправдае нови военни престъпления със стари заслуги; 
използването на деца в съветски униформи, портрети на Сталин и лозунги „можем да повторим“ не е свързано с паметта, а с култ към войната и готовност за нова агресия; 
Путин твърди, че Русия има морално право на нови войни, защото „е освободила Европа“ по време на Втората световна война; 
масови акции на диаспората се използват от руската пропаганда като визуално доказателство за „подкрепа на Русия от обикновените хора на Запада“. 
Руските „мемориални“ акции, организирани чрез диаспорни структури, на практика представляват контролирани политически събития с послания срещу санкциите, срещу подкрепата за Украйна и в полза на „особената роля на Русия“. Това не е „гласът на обикновените руснаци“, а част от държавна кампания: сценариите, символиката и говорителите се координират чрез руските посолства, „Руските домове“, „Волонтьорите на победата“ и др.

В рамките на общата политика властите в РФ използват военни мемориали за популяризиране на наративи за „Великата победа“, „освободителната мисия на Русия“ и „борбата с нацизма“ в днешната война срещу Украйна. Руската държава последователно изтласква независимите инициативи за съхраняване на паметта и ги заменя с държавни, за да получи монопол върху интерпретацията на миналото.

Уважението към паметта не изисква съветска и руска военна символика; възможно и необходимо е жертвите на войната да бъдат почитани във формати, които не служат на съвременната агресия (наднационални дни на памет, локални церемонии без политически лозунги). Не бива руските мероприятия да се наричат просто „мемориални шествия“ — те са част от

целенасочена информационна кампания на Кремъл

„Ние сме за паметта, но против нейното използване за нови войни“ – това е ключовата формула, която отличава почитта към жертвите от участието в руска пропаганда.

Паметта за Втората световна война е обща. Европейските народи са платили огромна цена. Никой няма монопол върху Победата, а истинското уважение към загиналите означава да се направи всичко възможно такива престъпления да не се повторят, а не да се оправдават нови войни с победа отпреди 80 години.