Кремъл втърдява още тона към Киев, засилва натиска върху руския бизнес

Институт за изследване на войната оценява, че Русия засилва натиска върху Украйна, като поставя нови териториални условия за възобновяване на мирните преговори и едновременно с това разширява контрола си върху ключови частни активи в страната, предава News.bg.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви на 13 май, че украинските сили трябва да прекратят бойните действия и да се изтеглят от Донецка област, Луганска област, Запорожка област и Херсонска област, които Москва претендира за свои, като предварително условие за нов кръг от преговори.

Според анализа това показва, че Кремъл официално настоява Киев да се откаже от територии, които украинските сили продължават да защитават, още преди възстановяването на дипломатическия процес.

Руският външен министър Сергей Лавров коментира, че въпреки активния диалог между Москва и Съединените американски щати, реален напредък в преговорите няма.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че не е постигал споразумение с Владимир Путин относно евентуален руски контрол над целия Донбас.

Източници, цитирани от Financial Times, твърдят, че Путин възнамерява да постави допълнителни териториални искания при бъдещо споразумение за прекратяване на огъня.

В същото време Кремъл засилва натиска върху руските милиардери. Руското опозиционно издание Медуза съобщава, че на 5 май 2026 г. руската прокуратура е национализирала агрохолдинга Русагро, основен актив на бизнесмена Вадим Мошкович.

Мошкович беше арестуван през март 2025 г. по обвинения в измама. Според анализатори този случай показва, че обвиненията в корупция все по-често се използват като инструмент за изземване на активи в полза на държавата.

Съоснователят на независимото издание The Bell Петър Мироненко посочва, че подобни дела създават прецеденти за национализация на имуществото на част от най-богатите руснаци, които са заемали държавни или парламентарни постове.

Според ISW Кремъл вероятно цели да увеличи приходите в бюджета и едновременно с това да предотврати формирането на организирана опозиция сред икономическия елит срещу военната политика на Путин.

Анализът отбелязва още, че украинските сили разширяват ударите си с далекобойни дронове срещу руска петролна инфраструктура, докато руските войски продължават масирани атаки с безпилотни апарати, при които на 12 и 13 май са загинали най-малко шестима души.

Допълнително Държавната дума прие законопроект, който дава на руския президент правомощия да одобрява военни операции извън страната за защита на руски граждани.

Според последните данни украинските сили са постигнали напредък в направленията към Славянск, Александровка, Хуляйполе, както и в тактическата зона между Костянтиновка и Дружковка.