Най-хубавия паметник, който можем да изградим на хората, изгубили живота си в тази криза, е изграждането на по-устойчив и справедлив свят. Това заяви директорът на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в рамките на годишната среща на фонда и Световната банка.

Икономическата катастрофа, предизвикана от кризата с коронавируса, ще доведе до свиване на икономиката с 4.4 %. До следващата година индустриалното производство ще претърпи загуби, които се оценяват на 11 трилиона щ.д. Това ще доведе до огромни сътресения и нарастваща за първи път от десетилетия бедност, заяви Георгиева.

Победата над пандемията е задължително условие за трайното икономическо възстановяване. Мерките в областта на здравеопазването остават първостепенен приоритет. Кристалина Георгиева призова в тази връзка за подкрепа на производството и доставянето на ефикасни терапии и ваксини, които да бъдат достъпни за всички държави.

Предприетите фискални мерки възлизат на 12 трилиона щ.д., а големите централни банки разшириха балансите си със 7.5 трилиона щ.д. Тези синхронизирани мерки предотвратиха появата на разрушителните макроикономически последици, които наблюдавахме при минали кризи, подчерта Георгиева.

Независимо от това почти всички страни, особено нововъзникващите пазари и развиващите се икономики, продължат да търпят поражения. Въпреки че световната банкова система посрещна кризата с високи буфери на капитал и ликвидност, на много нововъзникващи пазари има банки в нестабилно положение. Директорът на МВФ призова в тази връзка за мерки, които да предотвратят натрупването на финансови рискове в средносрочен план.

„На прага сме на това, което аз наричам „Дълго изкачване на световната икономика”. То ще бъде трудно, неравномерно и изпълнено с несигурност и препятствия”, предупреди тя.

Посоката на движение обаче ще бъде нагоре и това ще помогне при преодоляването на трайни проблеми като ниската производителност, бавния растеж, високото неравенство и климатична криза.

Според Кристалина Георгиева, светът трябва да се справи с три основни задачи:

Първата е свързана с формирането на правилна икономическа политика. Разумната макроикономическа политика и силните институции са неотменими условия за растеж, създаване на работни места и подобряване на стандарта на живот.

Политиките трябва да са съобразени с конкретните нужди на всяка страна. Нуждата от продължаваща подкрепата няма да отпадне в близко бъдеще — преждевременното й оттегляне поражда рискове от тежки икономически щети, които са предотвратими. Видът и подходящата форма на тази подкрепа ще се определят от етапите на кризата. В най-общи линии подкрепата ще бъде по-широкообхватна в ранните етапи и по-целенасочена с напредването на възстановяването.

Солидните средносрочни рамки за парични, фискални и финансови политики, както и за реформи, които да дадат тласък на търговията, конкурентоспособността и производителността, могат да създадат увереност за предприемането на политически действия днес, като паралелно се изгражда и така необходимата устойчивост за в бъдеще.

Очакванията са през 2021 г. да се повишат значително нивата на публичния дълг до приблизително 125 % от БВП на развитите икономики, 65 % от БВП на нововъзникващите пазари и 50 % от БВП на държавите с ниски доходи.

Фондът предоставя дългови облекчения на своите най-бедни членове, а заедно със Световната банка подкрепя разширяването на инициативата на Г-20 за временно прекратяване на обслужването на дългове.

Н неустойчивите дългове трябва да незабавно да се преструктурират. Необходимо е да направим крачка към повишаване на прозрачността и подобряване на координацията между кредиторите.

Втората задача е инвестиране в хората. Това означава защита на най-уязвимите и развитие на човешкия и физическия капитал, който е в основата на растежа и устойчивостта.

Пандемията от COVID-19 подчерта важността на добре функциониращите системи на здравеопазване.

На фона на нарастващо неравенство и ускорена технологична промяна светът се нуждае и от добре функциониращи системи за образование и квалификация, за да бъдат разширени възможностите и да намалеят различията.

Цифровизацията е един от ключовите инструменти за преодоляване на бедността, подчерта в речта си Кристалина Георгиева.

Друг важен фокус в дейността на МВФ е борбата с климатичните промени, тъй като изменението на климата е фактор от съществена важност на макро равнище и представлява огромна заплаха за растежа и благоденствието

През последното десетилетие свързаните с изменението на климата бедствия причиниха щети, възлизащи на приблизително 1.3 трилиона щ.д. Изследванията показват, че правилното съчетание от зелени инвестиции и високи цени на въглеродните емисии е пътят за постигането на нулеви емисии до 2050 г., като това ще спомогне и за създаване на милиони нови работни места.

При ниски нива на лихвите, правилните инвестиции днес могат да увеличат сериозно дивидентите като предотвратят бъдещи загуби, подобрят икономическите резултати, спасят животи и доведат до икономически и екологични ползи за всички.

Международният валутен фонд ще продължи да работи в подкрепа на трайното възстановяване и устойчиво бъдеще, докато страните се адаптират към структурните трансформации, предизвикани от изменението на климата, ускореното развитие на цифровите технологии и възхода на икономиката на знанието.

Въпреки че от началото на пандемията досега фондът е поел ангажименти, които надвишават 100 милиарда щ.д., той все още разполага със значителен ресурс от общия заемен капацитет от 1 трилион щ.д.

Кристалина Георгиева заяви, че институцията ще продължи да обръща специално внимание на неотложните нужди на нововъзникващите пазари и държавите с ниски доходи, особено в малките страни и такива, дестабилизирани от конфликти, като им оказва помощ при изплащането на възнагражденията на лекарите и медицинските сестри и в закрилата на най-уязвимите членове на техните общества и сектори на техните икономики. /БГНЕС