Когато тази седмица министрите на финансите и управителите на централните банки от Групата на двадесетте се съберат в Джакарта присъствено и виртуално, те могат да почерпят вдъхновение от индонезийската фраза gotong royong – „да работим заедно за постигането на обща цел“. Този дух е по- важен от всякога, тъй като тази година държавите са изправени пред труден път, осеян с препятствия.

Добрата новина е, че възстановяването на световната икономика продължава, но темповете му се забавят в условията на висока несигурност и нарастващи рискове. Преди три седмици намалихме прогнозата си за световната икономика до все още здравословните 4,4 процента за 2022 г., отчасти поради преоценка на перспективите за растеж в Съединените щати и Китай.
Оттогава насам икономическите показатели продължават да сочат по- слаб темп на растежа поради варианта Omicron и постоянните смущения във веригата за доставки. Показателите за инфлацията в много икономики бяха по-високи от очакваното, финансовите пазари остават нестабилни, а геополитическото напрежение рязко нарасна.
Ето защо се нуждаем от силно международно сътрудничество и изключителна гъвкавост. За повечето държави това означава да продължат да подкрепят растежа и заетостта, като същевременно контролират инфлацията и поддържат финансовата стабилност — всичко това в контекста на високите нива на дълга.

Новият ни доклад до Г-20 показва колко сложно е това препятствие и какво могат да направят политиците, за да го преодолеят. Позволете ми да подчертая три приоритета:

На първо място, необходими са по-широки усилия за борба с „дългия икономически Covid“

Прогнозираме, че до 2024 г. кумулативните загуби на световното производство в резултат на пандемията ще възлязат на близо 13,8 трилиона долара. Omicron е последното напомняне, че трайното и приобщаващо възстановяване е невъзможно, докато пандемията продължава.

Продължава да съществува, обаче, значителна несигурност относно пътя на вируса след Omicron, включително по отношение на трайността на защитата, предлагана от наличните ваксини или предишни инфекции, и риска от нови варианти.

В тази обстановка най- добрата ни защита е да се преориентираме от фокусиране единствено върху ваксините към осигуряване на равноправен достъп на всяка държава до цялостен инструментариум за борба с COVID-19 чрез ваксини, тестове и терапии. Поддържането на актуалността на тези инструменти в синхрон с развитието на вируса ще изисква постоянни инвестиции в медицински изследвания, наблюдение на заболяванията и здравни системи, които извървяват пътя до „последната миля“ във всяка общност.
Първоначалното финансиране в размер на 23,4 млрд. долара за преодоляване на недостига на средства по програмата ACT-Accelerator ще даде важен първоначален тласък за разпространението на този динамичен инструментариум във всички точки на света. В бъдеще засилената координация между министерствата на финансите и на здравеопазването на страните от Г-20 ще бъде от съществено значение за повишаване на устойчивостта както към потенциални нови варианти на SARS-CoV-2, така и към бъдещи пандемии, които биха могли да създадат системни рискове.

Прекратяването на пандемията ще помогне и за преодоляване на белезите от „дългия икономически COVID“. Помислете за дълбоките смущения в огромен брой предприятия и на пазарите на труда на редица държави. Помислете и за свързаните с учениците разходи в световен мащаб, които се оценяват на 17 трилиона долара през целия им живот поради загуба на знания, по- ниска производителност и прекъсвания на заетостта.

Затварянето на училища е особено болезнено за учениците в развиващите се икономики, където образователните постижения поначало са много по- ниски, което заплашва да задълбочи опасните различия между страните.

Какво може да се направи? Могат да се предприемат решителни политически действия. Увеличаването на социалните разходи, програмите за преквалификация, поправителното обучение на учителите и уроците за учениците ще помогнат на икономиките да се върнат на правилния път и да изградят устойчивост към бъдещи здравни и икономически предизвикателства.

Второ, преминаване през цикъла на затягане на паричната политика

Макар че между отделните икономики има значителни разминавания и висока степен на несигурност занапред, в много държави се наблюдава засилване на инфлационния натиск, което налага оттегляне на паричните мерки, където това е необходимо.

Занапред е важно политиките да бъдат съобразени с условията в отделните страни. Това означава изтегляне на паричните улеснения в страни като САЩ и Обединеното кралство, където пазарите на труда са затегнати и инфлационните очаквания нарастват. Други страни, включително еврозоната и Япония, могат да си позволят да действат по-бавно, особено ако нарастването на инфлацията е свързано предимно с цените на енергията. Но и те трябва да са готови да действат, ако икономическите данни налагат по-бърз завой.

Разбира се, ясната комуникация за всяка промяна остава от съществено значение за запазване на финансовата стабилност в страната и в чужбина. Някои нововъзникващи и развиващи се икономики вече са принудени да се борят с инфлацията чрез повишаване на лихвените проценти. А политиката в развитите икономики може да наложи допълнително затягане в по- широк кръг държави. Това би изострило и без това трудния компромис, пред който са изправени държавите при овладяването на инфлацията, като същевременно продължават да подкрепят растежа и заетостта.

До момента световните финансови условия остават сравнително благоприятни, отчасти поради отрицателните реални лихвени проценти в повечето държави от Г-20. Но ако тези финансови условия внезапно се затегнат, страните с възникващи пазари и развиващите се страни трябва да са готови за потенциални обрати в капиталовите потоци.
За да се подготвят за това, кредитополучателите трябва без отлагане да удължат падежите по дълговете, когато това е възможно, , като същевременно ограничат по- нататъшното нарастване на дълговете в чуждестранна валута. Когато настъпят сътресения, гъвкавите валутни курсове в повечето случаи са важни за абсорбирането на тези сътресения, но не са единственият наличен инструмент.

В случай на висока волатилност може да е подходящо да се прибегне до валутни интервенции, както успешно направи Индонезия през 2020 г. Мерките за управление на капиталовите потоци могат да бъдат разумни и по време на икономическа или финансова криза: спомнете си за Исландия през 2008 г. и Кипър през 2013 г. Държавите пък могат да предприемат макропруденциални мерки, за да се предпазят от рискове в небанковия финансов сектор или там, където пазарите на недвижими имоти бележат резки скокове. Разбира се, всички тези мерки може да се наложи да бъдат съчетани с макроикономически корекции.

С други думи, трябва да гарантираме, че всички държави могат да преминат безопасно през цикъла на затягане на паричната политика.

Трето, страните трябва да насочат вниманието си към фискалната устойчивост

Когато държавите излязат от хватката на пандемията, те трябва внимателно да калибрират своята фискална политика. Лесно е да се разбере защо: извънредните фискални мерки помогнаха да се предотврати нова Голяма депресия, но също така повишиха равнището на дълга. През 2020 г. наблюдавахме най- големия едногодишен скок на дълга след Втората световна война, като глобалният дълг — както публичен, така и частен — нарасна до 226 трилиона долара.

За много държави това означава осигуряване на непрекъсната подкрепа за здравните системи и най- уязвимите при паралелно намаляване на дефицита и нивата на дълг, за да отговорят на специфичните им нужди. Например по- бързото намаляване на фискалната подкрепа е оправдано в държавите, в които възстановяването е по-напреднало. Това от своя страна ще улесни промяната в паричната им политика, като намали търсенето и по този начин спомогне за овладяване на инфлационния натиск.
Други, особено в развиващите се страни, са изправени пред много по- трудни компромиси. Техните фискални възможности бяха крайно ограничени по време на кризата, което ги доведе до по- слабо възстановяване и до по- дълбоки поражения от дългия икономически Covid. Освен това те разполагат с малко възможности да се подготвят за една по- зелена и по- дигитална икономика след пандемията.

Например миналата година МВФ описа как политиките за зелено предлагане, включително 10-годишна програма за публични инвестиции, биха могли да повишат годишното световно производство средно с около 2 % в сравнение с базовия сценарий за периода 2021-2030 г.

Всички тези политически действия могат да ни помогнат да намерим нов modus vivendi за един устойчив на сътресения свят. Но те могат да бъдат възпрепятствани от дълговете. По наши оценки около 60 процента от държавите с ниски доходи са в затруднено положение или са изложени на висок риск от дългово затруднение — равнище, което е двойно по-високо от това през 2015 г. Тези и много други икономики ще се нуждаят от по-голяма мобилизация на вътрешните приходи, повече безвъзмездни средства и финансиране на преференциални цени, както и от повече помощ за незабавно справяне с дълга.

Това включва активизиране на Общата рамка на Г-20 за справяне с дълга. Първото действие трябва да бъде предложение за спиране на плащанията по обслужването на дълга по време на преговорите в рамките на инструмента. Необходими са по- бързи и по- ефективни процеси с яснота за стъпките, които трябва да се предприемат, така че всяка страна да знае какво предстои — от сформирането на комитетите на кредиторите до споразумението за разрешаване на проблема с дълга. Необходимо е и да се подобри достъпността на рамката за по-широк кръг от силно задлъжнели държави.

Ролята на МВФ

МВФ играе важна роля в тази област, като предоставя макроикономически рамки и анализи на устойчивостта на дълга. Насърчаваме и по- голямата прозрачност на дълга: като изискваме по- изчерпателно оповестяване на дълговете и на кредиторите на държава членка при отправяне на искане за финансиране до МВФ и работим с нашите членове чрез Многостранния подход на МВФ и Световната банка към пораждащите уязвимост аспекти на дълга.

Също така трябва да надграждаме върху историческото разпределение на специалните права на тираж в размер на 650 млрд. долара. Освен че новите СПТ се държат като резерви, някои членове вече започнаха да ги използват по уместен начин. Например: Непал за внос на ваксини, Северна Македония за разходи за здравеопазване и пандемични спасителни линии, а Сенегал — за увеличаване на капацитета за производство на ваксини.

За да увеличим въздействието на разпределените средства, насърчаваме насочването на новите СПТ чрез нашия Доверителен фонд за намаляване на бедността и растеж, който предоставя преференциално финансиране на държави с ниски доходи, и новия Доверителен фонд за устойчивост и стабилност.

Благодарение на по- ниските лихви и по- дългия си падеж по СПТ Доверителният фонд може да финансира политики в областта на климата, готовността за пандемии и цифровизацията, които биха подобрили макроикономическата стабилност за десетилетия напред. Г-20 решително подкрепи този инструмент и ние се стремим той да започне да функционира пълноценно през тази година.

Докато държавите се изправят през многобройни предизвикателства, МВФ ще ги подкрепя с прецизно калибрирани политически съвети, развитие на капацитета и финансова помощ, когато това е необходимо. Ключът е да се осигури гъвкавост във всички аспекти на изготвянето на политики, но дори това не е напълно достатъчно.

Също така трябва да следваме духа на мотото на Индонезия, Bhinneka Tunggal Ika – „Единство в многообразието“. Заедно можем да преодолеем препятствията към трайно възстановяване в полза на всички. /БГНЕС