Артър Съливан, Дойче веле

Недостигът на авиационно гориво, причинен от блокадата на Ормузкия проток, се усеща все по-силно. Авиокомпанията Lufthansa отмени 20 000 полета. Експерти предричат още отменени полети и скок в цените на билетите.

Войната с Иран оказва огромно въздействие на световния авиационен сектор: дефицитът на керосин и резкият ръст на цените затрудняват въздухоплаването. Затварянето на Ормузкия проток наруши сериозно и глобалните доставки на газ и нефт. Европейският авиационен сектор е особено уязвим, тъй като голяма част от внасяния керосин се доставя през Близкия изток. ЕС произвежда между 60 и 70 процента от необходимото авиационно гориво и внася 30-40 на сто, като половината от това количество – през Ормузкия проток.

В опит да реализира икономии на гориво Lufthansa обяви на 21 април, че отменя 20 000 полета за периода от май до октомври. От авиокомпанията заявиха, че това ще позволи да се спестят около 40 000 метрически тона керосин, чиято цена се удвои от началото на иранския конфликт.

В средата на април нидерландската авиокомпания KLM (Royal Dutch Airlines) на свой ред отмени 160 полета за месец май, а други превозвачи в Европа и в Азиатско-Тихоокеанския регион повишават цените и предупреждават, че може да има масово анулиране на полети с приближаването на летния туристически сезон.

Свършват ли запасите от гориво?

Изпълнителният директор на Международна енергийна агенция Фатих Бирол заяви наскоро, че Европа навярно разполага със запаси керосин само за шест седмици, а еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен каза, че се очертава криза. Той отбеляза, че страните членки на ЕС вече проучват възможността за съвместно използване на запасите от керосин.

За колко време ще стигнат запасите от авиационно гориво? По този въпрос има разногласия. Според правителството на Нидерландия ЕС разполага с достатъчно керосин за пет месеца. В Нидерландия се намират големи нефтопреработващи заводи, много от които внасят керосин и произвеждат авиационно гориво.

Старши икономистът от банка ING Рико Луман каза пред ДВ, че прогнозата за шестте седмици може да се окаже точна и изрази предположението, че може да се наложи да се реализират плановете на ЕС за съвместно използване на горивото. „Принципът на солидарност се смята за важен при извънредни ситуации и на практика това ще се сведе до разпределение на горивото между хъбовете и страните.“

Експертът Джон Грант от британската компания OAG, която анализира авиационния сектор, пък не смята ситуацията за толкова „катастрофална“, колкото я оценяват някои, и отбелязва, че много от отменените за момента полети са се изпълнявали по маршрути, за които лесно може да бъде намерена алтернатива.

Какви са плановете на ЕС

Министрите на транспорта от страните членки на ЕС се срещнаха на 21 април да обсъдят планове за преодоляване на дефицита на керосин и да разработят препоръки за авиокомпаниите. На 22 април ЕК представи пакет от енергийни и транспортни мерки, включително планове за колективно управление на запасите от керосин и за възможно разпределение на съществуващите обеми между държавите членки. „Обичайно оставяме решението на пазара, но може да възникне криза, при която реален проблем ще стане сигурността на доставките, а не само цените“, каза еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен. При необходимост могат да бъдат въведени инструменти за преразпределение и други мерки, които преди не са били обичайни за отрасъла.

По данни на ЕС в момента дефицит на гориво за авиацията няма. Но ЕК предложи редица превантивни мерки. Планирано е преработващите мощности в ЕС да бъдат обхванати в мониторингова система, за да им бъде осигурено пълно натоварване. По думите на Йоргенсен, все още има възможност за увеличаване на производството на керосин. Освен това не е изключено да бъде наложено законодателно изискване за създаването на запаси от керосин.

Още една от разглежданите мерки е на страните членки да бъде разрешено да купуват повече керосин от САЩ. „Ако тази криза продължи, сме готови да се намесим и да създадем по-гъвкави условия за авиокомпаниите“, каза еврокомисарят по транспорта Апостолос Цицикостас.

Алтернатива почти няма?

Кризата показа уязвимостта на авиокомпаниите заради сривове в доставките, особено в Европа и Азия, където зависимостта от керосина от Близкия изток е висока. Както се отбелязва в доклад на Международната асоциация за въздушен транспорт IATA, публикуван през ноември 2025 година,  секторът е особено зависим от традиционното гориво и се отправя призив за по-активното използване на биогориво. За момента с такова гориво се покриват само 2% от потребностите – заради слабото му предлагане и високите разходи.

„Авиационният отрасъл практически няма алтернатива. Преходът към биогориво е нереалистичен при текущите обеми на предлагането. Освен това и неговите цени нараснаха заедно с цените на керосина“, посочва Рико Луман.

Високи цени и нестабилност – новата норма

Дори доставките на керосин да не секнат изцяло, високите цени най-вероятно ще се запазят, увеличавайки цената на самолетните билети за потребителите. Макар много големи авиокомпании да използват стратегия за фиксиране на бъдещите цени с цел предпазване от колебания, в последните години някои от тях се отказаха от тази практика, посочва пред ДВ авиационният експерт И Гао. По неговите думи авиокомпаниите вече от години предупреждават потребителите, че ръстът в цените на енергоносителите може бързо да се отрази на техните тарифи. „Те деликатно подсказваха – моля, купувайте билетите сега.“

Рико Луман от банка ING казва, че ако Ормузкият проток остане затворен, единственото реалистично краткосрочно решение ще е съкращаването на потреблението на гориво. Той прогнозира, че ще има нова отмяна на полети в рамките на екстрените мерки и смята, че повишаването на цените е неизбежно. „Това е световен пазар и ако предлаганите количества керосин се свиват, за тях започва борба.“

Кризата отново показа уязвимостта на отрасъла от геополитическите фактори и рискува да подкопае доверието на потребителите – а това е ключов фактор в авиацията. „Това показва колко крехка е всъщност тази индустрия. Нейното функциониране се базира на множество фактори – стабилност, достъпност на въздушното пространство и относителна достъпност на горивото“, обобщава Гао.