Конституционният съд (КС) образува дело по жалба на 59 народни представители от 51-вото Народно събрание относно измененията в Законите за ДАНС, ДАР и ДАТО.

Същността на жалбата: Депутатите настояват КС да обяви за противоконституционно изменението, с което Народното събрание си отне правомощието на Президента да назначава ръководителите на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) и Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО).

Промените бяха приети окончателно от парламента на 02.10.2025 г. и обнародвани в Държавен вестник. За докладчик по делото е избран съдия Сашо Пенов.

"Политически абордаж" и риск от политизация

Законовите промени доведоха до остър институционален конфликт и бяха въведени, след като Президентът Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на председател на ДАНС, предложен от Министерския съвет.

Мотив на мнозинството

 Управляващите (ГЕРБ, БСП, ИТН, ДПС-Ново начало) защитиха промените с аргумента, че премахват възможността за институционален блокаж и прехвърлят отговорността за службите върху изпълнителната и законодателната власт.

Остра реакция

Президентът Радев наложи вето върху промените, които впоследствие бяха отхвърлени от парламента. Той нарече действията на мнозинството "политически абордаж" над службите и предупреди, че промените създават реален риск от политизация на службите за сигурност.

Спорният модел: Критиците, включително опозиционни депутати, алармираха, че с тези промени България се връща към спорния модел от 2013 г., довел тогава до скандалното назначение на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Сега Конституционният съд трябва да реши дали прехвърлянето на правомощията за назначаване на ключовите служби за сигурност от президентската институция към парламента е в съответствие с Конституцията.